Наблюдението е дейност на едно разумно или сетивно същество (например човека), което изпитва чувства и усвоява знания за едно явление, надграждайки предишните си познания и идеи за него.[1] Наблюдението е нещо повече от простия акт на наблюдаване[2]: за да извърши наблюдение, едно същество трябва освен да наблюдава[3] и да прави опити да прибави получената информация към досегашното си знание. Наблюденията се изразяват с твърдения, основаващи се на едно от шестте сетива. Наблюденията, които се основават на самоопределени инструменти, често пъти не са надеждни. Подобни наблюдения е трудно да бъдат възпроизведени, защото могат да бъдат различни при един и същ стимул. Поради тази причина те не са особено полезни в точните науки (като например физиката), коите изискват обективно дефинирани инструменти. Такива инструменти са например спектрометрите, осцилоскопите, камерите, телескопите, интерферометрите, магнетофоните, термометрите или часовниците, уреди с градуирани измервателни скали (степени) с цел подобряване на точността, качеството и полезността на информацията, получена при наблюдението.

Точността и значителният успех на науката се дължи преди всичко на точността и обективността (т.е. повтаряемостта) на наблюденията на научно изследваната реалност.

Ролята на наблюдението в научния метод редактиране

Научният метод включва следните стъпки:

  1. наблюдение на явление
  2. формулиране на обяснителна хипотеза за това явление
  3. предсказване на логично следствие от предположението (хипотезата)
  4. тестване на предвиждането
  5. преглед за грешки

Наблюдението играе роля в първата и четвъртата стъпка от списъка. Преценката се осланя на петте сетива: зрение, слух, вкус, соматосензорна система и обоняние, както и на различни техники на измерване. От само себе си се разбира, че наблюденията са свързани с определени ограничения.

Наблюдението във философията и психологията редактиране

Наблюдението е най-примитивният метод за набиране на информация.[4] Безспорно негово предимство е, че наблюдаващият може да подбере обект, който да наблюдава в нужната среда и при необходимите условия. Основният недостатък произтича от факта, че всеки наблюдаван променя, дори и неволно, поведението си ако знае, че го наблюдават. Това прави наблюдението не особено надеждно.

Източници редактиране

  1. РБЕ (наблюдение)
  2. РБЕ (наблюдаване)
  3. РБЕ (наблюдавам)
  4. Гавраилов, Евгени. Основи на научните изследвания. Как да разработим магистърска теза? (pdf) // Университетско издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“, 2014. с. 41. Посетен на 15.11.2022.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Observation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​