Елба

(пренасочване от Елба (река))
Лабе пренасочва насам. За други значения вижте Лабе (пояснение).
Disambig.svg Тази статия е за реката в Централна Европа. За острова в Средиземно море вижте Елба (остров).

Елба или Лаба (на немски: Elbe, Елбе; на чешки: Labe, Лабе; на долногермански Елв, Elv) е голяма река в Централна Европа, една от главните водни артерии в региона, протичаща по територията на Чехия (краища Краловохрадецки, Пардубицки, Средночешки и Устецки) и Германия (провинции Саксония, Саксония-Анхалт, Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Хамбург), вливаща се в Северно море. Дължина 1094 km, площ на водосборния басейн 148 268 km².[1]

Елба (Лаба)
(на немски: Elbe; на чешки: Labe)
Река Елба в района на Кьонигщайн, Саксония
Река Елба в района на Кьонигщайн, Саксония
Lauf der Elbe.png
Схематична карта на течението на Елба
Общи сведения
МестоположениеFlag of the Czech Republic.svg Чехия
Flag of Germany.svg Германия
Дължина1094) km
Водосб. басейн148 268 km²
Отток712 m³/s
Начало
Мястоплан. Кърконоше
Координати50°46′32.52″ с. ш. 15°32′10.68″ и. д. / 50.7757° с. ш. 15.5363° и. д.
Надм. височина1386 m
Устие
МястоСеверно море
Координати53°53′41.28″ с. ш. 8°42′16.92″ и. д. / 53.8948° с. ш. 8.7047° и. д.
Надм. височина0 m
Елба (Лаба) в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Елба

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Елба (под името Лаба) води началото си на 1386 m н.в., от западната част на планината Кърконоше (част от планинска система Судети), в крайния северозападен ъгъл на Краловохрадецки край, на 500 m под билото на планината и границата с Полша. В началото Лаба тече в южна посока, при град Пардубице завива на запад, а при град Колин – на северозапад и запазва това генерално направление до устието си. В най-горното течение (първите 20 km) Лаба е типична планинска река с бързо течение, голям наклон и множество бързеи, прагове и водопади (Елбски водопад – височина 70 m). След това до устието на най-големия си приток Вълтава тече през хълмистите равнини на Северна Чехия в сравнително широка долина и спокойно течение. Между устието на река Охрже и германския град Дрезден Лаба, (а след навлизането си в Германия – Елба), прорязва дълбок и красив пролом на протежение от около 80 km в източните части на планината Ерцгебирге (Рудни планини). На 15 km след Дрезден, при град Майсен Елба излиза от планините и навлиза в централната част на Северногерманската равнина, където образува широка и плитка долина със заблатени участъци и крайречни езера. В отделни участъци коритото ѝ е оградено с предпазни диги, а някои от множеството ѝ меандри са изправени. Ширината на реката нараства от 100 – 150 m в Дрезден до 300 – 500 m в Хамбург. Влива се в Хелголандския залив на Северно море при град Куксхафен, като образува голям естуар с дължина 110 km и ширина от 2,5 до 15 km.[1]

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Водосборният басейн на Елба обхваща площ от 148 268 km², простираща се на територията на 4 държави: Германия (97 175 km², 65,38%), Чехия (49 933 km², 33,84%), Австрия (921 km², 0,62%) и Полша (239 km², 0,16%). Речната ѝ мрежа е двустранно развита с почти равномерно разпределени леви и десни притоци. На североизток и изток водосборният басейн на Елба граничи с водосборния басейн на река Одер и други по-малки реки, вливащи се директно в Балтийско море, на юг – с водосборния басейн на река Дунав (от басейна на Черно море), а на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Рейн и Везер (от басейна на Северно море).[1]

Елба получава множество притоци, като 27 от тях са с дължина над 50 km, в т.ч. 14 притока над 100 km, от които 5 притока над 200 km. По-долу са изброени всичките тези 27 притока, като за всеки от тях е показано дали е ляв (→) или (←) десен приток, дължината и площта на водосборния басейн.

  • → Ула 78 /510
  • → Метуе 77 / 608
  • → Орлице 105 / 755
  • → Лоучна 81 / 732
  • → Хрудимка 106 / 867
  • → Доубрава 88 / 592
  • ← Цидлина 87 / 1 164
  • ← Йизера 165 / 2 193
  • Вълтава 430 / 28 090
  • Охрже 316 / 5 614
  • ← Плоучнице 106 / 1 194
  • ← Шварце Елстер 179 / 5 705
  • → Мулде 147 / 7 400
  • Зале 413 / 24 167
  • → Оре 103 / 1 503
  • Хафел 334 / 24 096
  • ← Щепениц 85 / 1 299
  • → Аланд 97 / ?
  • → Етце 73 / 1 928
  • Елде 208 / 2 990
  • ← Зуде 90 / 2 253
  • → Илменау 109 / 2 984
  • ← Биле 65 / 506
  • ← Алстер 56 / 581
  • Есте 62 / 364
  • ← Щьор 87 / 1 781
  • → Осте 149 / 1 715

Хидроложки показателиРедактиране

Елба има смесено снежно-дъждовно подхранване с повишено пролетно пълноводие в резултат от снеготопенето и слабо изразено лятно маловодие, по време на което характерно явление са епизодичните прииждания на реката в резултат от поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, но като цяло речният отток на реката е с малки сезонни амплитуди. Многогодишните колебания на водното ниво достигат до 7 – 8 m. Среден годишен отток на границата между Чехия и Германия около 300 m³/sec, а в долното течение – 712 m³/sec. Морските приливи се разпространяват нагоре по течението на реката на 160 km. В горното течение замръзва за 1,5 – 2 месеца, а в долното – за 2 – 3 седмици, но ледената покривка е нетрайна и не се проявява ежегодно.[1]

Стопанско значение, селищаРедактиране

Елба е плавателна за плиткогазещи речни съдове на 950 km от устието (до чешкия град Колин). Долното ѝ течение, до Хамбург (на 110 km от устието) е достъпно за океански кораби (освен най-големите, над 50 хил.т). Чрез система от плавателни канали Елба се свързва с Балтийско море („Килски канал“, „Елба-Траве“, „Щьор канал“) и реките Рейн, Везер и Емс чрез „Средногерманския канал“ и Одер – каналите „Елба-Хафел“, „Одер-Хафел“ и „Одер-Шпрее“.[1]

Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете:

ИсторияРедактиране

Исторически Eлба е важна граница в европейската география. Реката е била известна на древните римляни под името Албис (Albis) – те дори опитват да придвижат източните граници на империята от Рейн до Елба, но претърпяват поражение през 9 г. в битката в Тевтобургската гора. През Средновековието, по реката преминава източната граница на империята на Карл Велики. Плавателната част на реката е доста важна за търговията на Ханзейския съюз.

През 1945 г., малко преди края на Втората световна война, войските на Третия райх са приклещени между армиите на съюзниците, настъпващи от запад, и съветските войски, придвижващи се от изток. На 25 април те се срещат в района на Торгау на Елба. Това събитие получава името „Среща на Елба“. След войната, по участък от течението на реката, преминава границата между източната и западната части на съвременна Германия.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране