Елегия на мадона Фиамета

„Елегия на мадона Фиамета“ е произведение на Джовани Бокачо. То е първата психологическа повест в Европа.

Елегия на мадона Фиамета
Elegia di Madonna Fiammetta
Elegia di Madonna Fiammetta.jpg
Автор Джовани Бокачо
Първо издание 1344 г.
Флаг на Италия Италия
Оригинален език италиански език
Жанр проза
Вид психологически роман

Издателство в БГ Народна култура (1980)
Захарий Стоянов (2001)
Преводач Никола Иванов (1980)
Елегия на мадона Фиамета в Общомедия

Структурирана е като дълъг монолог-изповед: той приема формата на дълго писмо от неаполитанско момиче „на изпратените в любовта жени“. Състои се от пролог и девет глави.

Творбата е посветена на Мария д'Акуино, чийто образ в произведението е Фиамета. Чрез елегията Джовани Бокачо отмъщава на любимата си Мария (която го е изоставила), като в историята си пише, че той я е зарязал.

СюжетРедактиране

Лейди Фиаметта разказва трагичната си любовна афера с Панфило, като предупреждава за това други жени. Лейди Фиаметта и Панфило бързо се влюбват и имат афера, която приключва, когато Панфило се завръща във Флоренция.

Въпреки че той обещава да се завърне в Неапол, в крайна сметка тя осъзнава, че той има друга любовница във Флоренция. Разказът се върти около ревността и отчаянието на Фиамета, причинени от аферата, а не от развитието на отношенията ѝ с Панфило. Тя смята да се самоубие, но сестра ѝ я спира. Нейните надежди са подкрепени от новината, че в края на краищата Панфило се връща в Неапол.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Elegia di Madonna Fiammetta“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.