Никола Иванов (преводач)

български преводач

Никола Иванов е български преводач от италиански и испански език.[1][2][3]

Никола Иванов
Роден14 декември 1924 г.
Починал10 януари 2006 г. (81 г.)
Професияпреводач
Националност България
Активен период1964 – 2006
НаградиОрден „Кирил и Методий“

Биография

редактиране

Никола Стойков Иванов е роден на 14 декември 1924 г. във Видин.[2] През 1952 г. получава висше образование по специалност „Италианска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След дипломирането си, в периода 1953 – 1976 г. работи като редактор в Радио София, а след това в периода 1976 – 1991 г. като редактор в отдела за преводна българска литература на испански език на списание „Обзор“. Той е сред учредителите на Съюза на преводачите в България през 1974 г.[2]

Прави преводи над 30 книги от италиански и испански език, включително от италиански език романите на Чезаре Павезе – „Прекрасно лято“, „Дяволът по хълмовете“ и „Самотни жени“, „Декамерон“ от Джовани Бокачо, „Името на розата“ от Умберто Еко, и други автори.[1][2]

За заслугите си към българската и италианската култура е награждаван с високи отличия: носител е на орден ‛Звезда на италианската солидарност“ и званието ‛Велик кавалер“, на плакет и сребърен медал от италианското национално сдружение ‛Джовани Бокачо“, на орден ‛Кирил и Методий“ – І степен, както и на наградата на министъра на културата ‛ Златен век“. През 2004 г. за цялостна преводаческа дейност му е присъдена наградата на Съюза на преводачите в България.[3]

Никола Иванов умира на 10 януари 2006 г. в София.[2][3]

частично представяне

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране