Уикипедия

Елена Алексиева

българска писателка

Елена Алексиева Алексиева е българска писателка.

Елена Алексиева
българска писателка
През 2006 година
През 2006 година
Родена
12 април 1975 г. (48 г.)
Националност България
Учила вУниверситет за национално и световно стопанство
Литература
ПериодОт 1994 г.
ЖанровеРоман, разказ, драма, поезия
Дебютни творби„Бримка на сърцето“ (стихосбирка, 1994)
Известни творби„Читателска група 31“ (2005)
Награди„Хеликон“ (2006)
„Аскеер“ (2013)
„Икар“ (2015)
„Перото“ (2021)

Биография и творчество редактиране

Родена е на 12 април 1975 година в София. Завършва Първа английска езикова гимназия. Има магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и докторска от Нов български университет по семиотика/литература с дисертация на тема „Динамика и трансформации на знака. Екзистенциалната семиотика в романите на Дон ДеЛило и в Горски цар от Мишел Турние“ (2005).

Произведения редактиране

Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2001)[1], издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005)[2][3], „Кой?“ (2006, по библейски сюжети)[4][5] и романите „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007)[6] и „Тя е тук“ (2009)[7]. Следват разкази – „Синдикатът на домашните любимци“ (2010) и романът „Нобелистът“ (2011)[8]. През 2014 г. излиза първият ѝ сборник с пиеси, „Ангелски огън“[9]. В него са включени пиесите: „Терапевтът“[10], „Бернхард в ада“, „Фантомна болка“[11], „Ангелски огън“, „Оракул“, „В любовта винаги всичко“, „Писмото“. През 2015 г. излиза втори сборник с пиеси, „Жертви на любовта“[12]. Сборникът съдържа три монодрами, от които „Глас“ (Драматичен театър Пловдив[13], Народен театър „Иван Вазов“[14], Нов театър НДК[15]), „Мадам Мишима“ (награда „Икар“ за съвременна пиеса) и „Жертви на любовта“[16]. „Приказките на господин Кабода“[17] е сборник детски приказки, издателство „Факел Експрес“, 2017 година.

Романът ѝ „Свети Вълк“ излиза през 2018 година и е отличен с Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“.[18]

Нейни книги са преведени на френски, испански, руски и сръбски език. Има редица публикации в периодични издания и антологии на английски, френски, немски, испански, руски, полски, унгарски и други езици.

Признание и награди редактиране

Награда „Хеликон“ 2006 за сборника с разкази „Читателска група 31“.[19][20]

Награда „Аскеер“ 2013 за съвременна българска драматургия за пиесата „Терапевтът“, премиера в Народен театър „Иван Вазов“, сезон 2012/2013, реж. Крис Шарков.

Награда на Обществото на независимите критици 2014 за постановката „Глас“ – моноспектакъл на Ивана Папазова, Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив, сезон 2013/2014, реж. Калин Ангелов.

Награда „Икар“ 2015 за съвременна българска драматургия за „Мадам Мишима“, моноспектакъл на Михаил Милчев, сдружение „Артсензориум“ и театър „София“, сезон 2014/2015, реж. Калин Ангелов.

Носител на награда „Перото“ за 2021 г. в категория „Проза“ за романа „Прекъсването на Самсара“.[21]

Библиография редактиране

  • „Читателска група 31“; издателство „Колибри“; ISBN 9545293691 (2005)
  • „Кой?“; издателство „Колибри“; ISBN 9545294760 (2006)
  • „Рицарят, дяволът, смъртта“; издателство „Колибри“; ISBN 9789545295669 (2007)
  • „Тя е тук“; издателство „Колибри“; ISBN 9789545296895 (2009)
  • „Синдикатът на домашните любимци“; издателство „Сиела“; ISBN 9789542806943 (2010)
  • „Нобелистът“; издателство „Сиела“; ISBN 9789542810155 (2011)
  • „Ангелски огън“; издателство Black-Flamingo; ISBN 9789542915553 (2014)
  • Жертви на любовта. Монодрами“; издателство „Факел-Експрес“; ISBN 9789549772951 (2015)
  • „Приказките на господин Кабода“; издателство „Факел-Експрес“; ISBN 9786197279139 (2017)
  • „Свети Вълк“; издателство „Факел-Експрес“; ISBN 9786197279207 (2018)
  • „Прекъсването на самсара“; издателство „Жанет-45“; ISBN 9786191866410 (2021)

Източници редактиране

  1. ↑ Георги Тенев, „Каква ни е Елена Алексиева?“, рец. в сп. „Християнство и култура“, кн. 2, 2002 г.
  2. ↑ Ангел Игов, „Читатели с широко затворени очи“, рец. във в. „Култура“, бр. 42, 2 декември 2005 г.
  3. ↑ Димитър Камбуров, „Hotel California: Елена Алексиева в „Читателска група 31“, рец. в електронно списание LiterNet, 02.02.2006, № 2 (75).
  4. ↑ Лора Шумкова, „Философия на пренаписването“, рец. в електронно списание LiterNet, 03.12.2006, № 1 (85).
  5. ↑ Антон Баев, „Евангелие по Елена“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.12.2006, № 12 (85).
  6. ↑ Ангел Игов, „Разказ, преразказ, прочит“, рец. във в. „Култура“, 1 (2484), 11 януари 2008 г.
  7. ↑ Виктория Кирилова, „Пъзелът на самоличността“, рец. в електронно списание Литературен клуб, 8 юни 2009 г.
  8. ↑ Светлозар Игов, „Роман за българския нобелов синдром“, рец. в електронно списание LiterNet, 24.12.2011, № 12 (145).
  9. ↑ „Ангелски огън“ – нова книга с пиеси на Елена Алексиева, Култура.БГ, 17 октомври 2014.
  10. ↑ „Терапевтът“, сайт на Народен театър „Иван Вазов“.
  11. ↑ „Фантомна болка“, сайт на Театър 199.
  12. ↑ „Жертви на любовта“, сайт на изд. „Факел Експрес“
  13. ↑ „Глас“, сайт на Драматичен театър Пловдив.
  14. ↑ „Глас“, Народен театър „Иван Вазов“, theatre.art.bg.
  15. ↑ „Глас“, Нов театър НДК
  16. ↑ „Жертви на любовта“, издателство „Факел Експрес“
  17. ↑ „Приказките на господин Кабода“, издателство Факел Екпрес.
  18. ↑ "Свети Вълк" на Елена Алексиева е романът на 2019 година // Дневник. 9 май 2019. Посетен на 31 юли 2023.
  19. ↑ „Читателска група 31 – Елена Алексиева“, електронен бюлетин „Аз жената“, 8 декември 2006 г.
  20. ↑ „Писателката Елена Алексиева: Заинатила съм се на тема щастие!“, интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 3 януари 2007 г.
  21. ↑ „Георги Борисов е носителят на Голямата награда „Перото“ 2021“, БНР, 3 ноември 2021 г.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елена_Алексиева&oldid=12028830“.