Ангел Игов

български писател, литературен критик и преводач

Ангел Михайлов Игов е български писател, литературен критик, преводач и културен журналист.

Ангел Игов
български писател, литературен критик и преводач
Ангел Игов.JPG
Ангел Игов през 2011 г.
Роден
Ангел Михайлов Игов
Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия преводач, университетски преподавател, писател, литературен критик
Литература
Жанрове разказ, роман
Известни творби „Кротките“ (2015)
Награди „Рашко Сугарев“ (2002)
„Южна пролет“ (2003)
„Боян Пенев“ (2005)
„Елиас Канети“ (2006, номинация)
„Христо Г. Данов“ (2016)
Семейство
Баща Михаил Игов
Съпруга Боряна Ангелова-Игова
Деца Боян

БиографияРедактиране

Роден е на 3 юли 1981 г. е София. През 2004 – 2005 г. води предаването „Всяка събота“ по радио „NET“. Постоянен наблюдател за книги на в. „Култура“ (2006 – 2008) и на телевизионното предаване на TV7 „5 по Рихтер“ (2005 – 2009).

Преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Един от създателите на инициативата „Литурне“ (2005). Член на журито на Конкурса за български роман на годината „ВИК“ (2007)[1], на Националната награда „Иван Николов“ (2009)[2], на Националната литературна награда „Елиас Канети“ (2013)[3] и на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2016 г.[4].

Член на редколегията на списание „Granta България“.

Превежда проза и поезия от английски език. Член на Съюза на преводачите в България.

Поддържа блоговете „Анапест“ и „Ruritania Press“.

СемействоРедактиране

Ангел Игов произхожда от семейство на общественици и интелектуалци. Негов баща е философът Михаил Игов, ст.н.с. към Института по философски науки към БАН, а известният литературен критик Светлозар Игов е негов чичо.

Негов дядо по майчина линия е известният български икономист акад. Евгени Матеев.

Съпругата му гл. ас. д-р Боряна Ангелова-Игова е преподавател по философия в НСА. Имат син Боян, роден през 2012 г.

ТворчествоРедактиране

Автор е на романите „Кратка повест за срама“ (2011), „Кротките“ (2015) и „Фини прахови частици“ (2017), както на два сборника с разкази: „Срещи на пътя“ (2002) и „К.“ (2006). Негови разкази са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език. Публикува във вестниците „Култура“, „Литературен вестник“ и „Сега“, в приложението „Капитал Light“, в списанията „Алтера“ и „Следва“ и др.

НаградиРедактиране

Носител е на няколко награди: Голямата награда в категория „Проза“ от националния преглед-конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ за „Срещи на пътя“ (2003), наградата „Рашко Сугарев“ за разказа „Всичко“ (2002), наградата „Боян Пенев“ за литературна критика (2005) и др. Сборникът „К.“ е номиниран за наградата „Елиас Канети“ (2006). Романът „Кратка повест за срама“ заедно с романа на Захари Карабашлиев „18 % сиво“ печели конкурса на фондация „Елизабет Костова“ за превод на английски език и публикация в американското издателство „Open Letter“. Романът „Кротките“ е номиниран за наградата „Хеликон“.[5]

Като преводач е четирикратно номиниран за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“.

На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Българска художествена литература“ за романа „Кротките“.[6][7]

Преводачът на романа „Кротките“ на немски език Андреас Третнер е номиниран за наградата за превод на Лайпцигския панаир на книгата през 2020 г.[8]

БиблиографияРедактиране

БелетристикаРедактиране

  • „Срещи на пътя“, ИК „ЛОДОС“, София, 2002 (разкази)
  • „К.“, ИК „Адрона“, София, 2006 (разкази)
  • „Кратка повест за срама“, ИК „Сиела“, София, 2011 (роман)[9][10][11]
    • ((en)) „A Short Tale of Shame“. Преводач Анджела Родел. Open Letter Books, 2013, 145 р.
  • „Кротките“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2015 (исторически роман)[12][13][14][15][16][17]
  • „Фини прахови частици“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2017 (роман)

Преводи от английскиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Жури 2007, сайт на Награда Вик, февруари 2007
  2. ↑ Илко Димитров е новият носител на наградата Иван Николов 2009, сайт на издателство Жанет-45.
  3. ↑ Десет финалисти се борят за наградата „Елиас Канети“ 2013. // Аз чета, 28 октомври 2013. Посетен на 17 април 2015. (на български)
  4. ↑ „Славейкова награда 2016“, сайт на Община Трявна, 5 юни 2016 г.
  5. ↑ „Есенни номинации 2015“, сайт на наградата „Хеликон“.
  6. ↑ Иванка Петкова – Радио Пловдив, Галя Митева – Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.
  7. ↑ „Кротките“ от Ангел Игов получи наградата „Христо Г. Данов“ за художествена литература“, dnevnik.bg, 10 юни 2016.
  8. ↑ „Nominierungen für den Preis der Leipziger Buchmesse 2020“, сайт на Лайпцигския панаир на книгата.
  9. ↑ „Кратка повест за срама“ на сайта на издателство „Сиела“.
  10. ↑ Митко Новков, „Кратка повест за срама: Road (short) Novel. Хлад“, рец. в „Литературен вестник“.
  11. ↑ Димитър Кенаров, „По пътя“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г.
  12. ↑ „Кротките“ на сайта на издателство „Жанет 45“.
  13. ↑ Амелия Личева, „За „Кротките“ от Ангел Игов“, рец. в „Литературен вестник“, бр.32, 2015 г.
  14. ↑ Миглена Николчина, „Гратисчиите на историята“, рец. във в. „Култура“, бр. 35 (2827), 16 октомври 2015 г.
  15. ↑ Лъчезар Лозанов, „Народният съд в романа на Ангел Игов“, рец. в armymedia.bg, 2 ноември 2015 г.
  16. ↑ „Ангел Игов: За да има терор, трябва да има и „кротки“, интервю на Стефан Джамбазов за сайта въпреки.com.
  17. ↑ Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Ангел Игов. Кротките“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 39 (3141), 25 ноември 2016 г.
  18. ↑ „Интервю с Ангел Игов за programata.bg“, интервю на Никола Шахпазов, 28 февруари 2014 г.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ангел_Игов&oldid=10669590“.