Ангел Игов
Ангел Михайлов Игов е български писател, литературен критик, преводач и културен журналист.
| Ангел Игов | |
|---|---|
| български писател, литературен критик и преводач | |
 Ангел Игов през 2011 г., 2011 г. |
|
| Роден |
Ангел Михайлов Игов
|
|
|
|
| Националност |
 България |
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Професия | преводач, университетски преподавател, писател, литературен критик |
| Литература | |
| Жанрове | разказ, роман |
| Известни творби | „Кротките“ (2015) |
| Награди |
„Рашко Сугарев“ (2002) „Южна пролет“ (2003) „Боян Пенев“ (2005) „Елиас Канети“ (2006, номинация) „Христо Г. Данов“ (2016) |
| Семейство | |
| Баща | Михаил Игов |
| Съпруга | Боряна Ангелова-Игова |
| Деца | Боян |
БиографияРедактиране
Роден е на 3 юли 1981 г. е София. През 2004 – 2005 г. води предаването „Всяка събота“ по радио „NET“. Постоянен наблюдател за книги на в. „Култура“ (2006 – 2008) и на телевизионното предаване на TV7 „5 по Рихтер“ (2005 – 2009).
Преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Един от създателите на инициативата „Литурне“ (2005). Член на журито на Конкурса за български роман на годината „ВИК“ (2007)[1], на Националната награда „Иван Николов“ (2009)[2], на Националната литературна награда „Елиас Канети“ (2013)[3] и на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2016 г.[4].
Член на редколегията на списание „Granta България“.
Превежда проза и поезия от английски език. Член на Съюза на преводачите в България.
Поддържа блоговете „Анапест“ и „Ruritania Press“.
СемействоРедактиране
Ангел Игов произхожда от семейство на общественици и интелектуалци. Негов баща е философът Михаил Игов, ст.н.с. към Института по философски науки към БАН, а известният литературен критик Светлозар Игов е негов чичо.
Негов дядо по майчина линия е известният български икономист акад. Евгени Матеев.
Съпругата му гл. ас. д-р Боряна Ангелова-Игова е преподавател по философия в НСА. Имат син Боян, роден през 2012 г.
ТворчествоРедактиране
Автор е на романите „Кратка повест за срама“ (2011), „Кротките“ (2015) и „Фини прахови частици“ (2017), както на два сборника с разкази: „Срещи на пътя“ (2002) и „К.“ (2006). Негови разкази са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, хърватски и словенски език. Публикува във вестниците „Култура“, „Литературен вестник“ и „Сега“, в приложението „Капитал Light“, в списанията „Алтера“ и „Следва“ и др.
НаградиРедактиране
Носител е на няколко награди: Голямата награда в категория „Проза“ от националния преглед-конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ за „Срещи на пътя“ (2003), наградата „Рашко Сугарев“ за разказа „Всичко“ (2002), наградата „Боян Пенев“ за литературна критика (2005) и др. Сборникът „К.“ е номиниран за наградата „Елиас Канети“ (2006). Романът „Кратка повест за срама“ заедно с романа на Захари Карабашлиев „18 % сиво“ печели конкурса на фондация „Елизабет Костова“ за превод на английски език и публикация в американското издателство „Open Letter“. Романът „Кротките“ е номиниран за наградата „Хеликон“.[5]
Като преводач е четирикратно номиниран за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ (2008[6], 2009[7], 2014[8], 2015[9][10]) и два пъти неин носител (2016[11], 2018[12][13]).
На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Българска художествена литература“ за романа „Кротките“.[14][15]
Преводачът на романа „Кротките“ на немски език Андреас Третнер е номиниран за наградата за превод на Лайпцигския панаир на книгата през 2020 г.[16]
БиблиографияРедактиране
БелетристикаРедактиране
- „Срещи на пътя“, ИК „ЛОДОС“, София, 2002 (разкази)
- „К.“, ИК „Адрона“, София, 2006 (разкази)
- „Кратка повест за срама“, ИК „Сиела“, София, 2011 (роман)[17][18][19]
- ((en)) „A Short Tale of Shame“. Преводач Анджела Родел. Open Letter Books, 2013, 145 р.
- „Кротките“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2015 (исторически роман)[20][21][22][23][24][25]
- „Фини прахови частици“, ИК „Жанет 45“, Пловдив, 2017 (роман)[26][27][28][29]
Преводи от английскиРедактиране
- Пол Остър, „Книга на илюзиите“, ИК „Златорогъ“, 2005; ИК „Колибри“, 2008.
- Мартин Еймис, „Другите“, ИК „Фама“, 2006.
- Дъглас Кенеди, „Мъртво сърце“, ИК „Колибри“, 2007.
- Иън Макюън, „Изкупление“, ИК „Колибри“, 2009.
- Анджела Картър, „Адските машини за желания на доктор Хофман“, ИК „Алтера“, 2010.
- Уилям Уърдзуърт и Самюъл Тейлър Колридж, „Лирически балади“, ИК „Алтера“, 2010.
- Ма Дзиен, „Майсторът на фиде“, ИК „Жанет 45“, 2011.
- Джон Банвил, „Думата на обвиняемия“, ИК „Алтера“, 2013.
- Хорхе Луис Борхес, „Това изкуство на поезията“, ИК „Сиела“, 2013.
- Джон Ланчестър, „Опааа! Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати“, ИК „Жанет 45“, 2013.
- Анджела Картър, „Умни деца“, ИК „Алтера“, 2013.
- Дж. Р. Р. Толкин, „Легендата за Сигурд и Гудрун“, ИК „Сиела“, 2014.[30]
- Умберто Еко, „Изповедите на младия романист“, ИК „Сиела“, 2014.
- Умберто Еко, „Шест разходки в горите на измислицата“, ИК „Сиела“, 2014.
- Джеръми Пейдж, „Колекционерът на изгубени неща“, „Smart Books“, 2015.
- Колсън Уайтхед, „Подземната железница“, „Лист“, 2018.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Жури 2007, сайт на Награда Вик, февруари 2007
- ↑ Илко Димитров е новият носител на наградата Иван Николов 2009, сайт на издателство Жанет-45.
- ↑ Десет финалисти се борят за наградата „Елиас Канети“ 2013. // Аз чета, 28 октомври 2013. Посетен на 17 април 2015.
- ↑ „Славейкова награда 2016“, сайт на Община Трявна, 5 юни 2016 г.
- ↑ „Есенни номинации 2015“, сайт на наградата „Хеликон“.
- ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2008, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2009, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2014, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ „Десет преводачи са в краткия списък за наградата „Кръстан Дянков“ 2015“, AzCheta.com, 10 декември 2015 г.
- ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015, сайт на фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ „Кратък списък за наградата „Кръстан Дянков“, 2018 г., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ „Кръстан Дянков“ 2018“, в-к „К“, 14 декември 2018.
- ↑ Иванка Петкова – Радио Пловдив, Галя Митева – Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.
- ↑ „Кротките“ от Ангел Игов получи наградата „Христо Г. Данов“ за художествена литература“, dnevnik.bg, 10 юни 2016.
- ↑ „Nominierungen für den Preis der Leipziger Buchmesse 2020“, сайт на Лайпцигския панаир на книгата.
- ↑ „Кратка повест за срама“ на сайта на издателство „Сиела“.
- ↑ Митко Новков, „Кратка повест за срама: Road (short) Novel. Хлад“, рец. в „Литературен вестник“.
- ↑ Димитър Кенаров, „По пътя“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2665), 27 януари 2012 г.
- ↑ „Кротките“ на сайта на издателство „Жанет 45“.
- ↑ Амелия Личева, „За „Кротките“ от Ангел Игов“, рец. в „Литературен вестник“, бр.32, 2015 г.
- ↑ Миглена Николчина, „Гратисчиите на историята“, рец. във в. „Култура“, бр. 35 (2827), 16 октомври 2015 г.
- ↑ Лъчезар Лозанов, „Народният съд в романа на Ангел Игов“ Архив на оригинала от 2017-04-29 в Wayback Machine., рец. в armymedia.bg, 2 ноември 2015 г.
- ↑ „Ангел Игов: За да има терор, трябва да има и „кротки“, интервю на Стефан Джамбазов за сайта въпреки.com.
- ↑ Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Бавното четене: Ангел Игов. Кротките“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 39 (3141), 25 ноември 2016 г.
- ↑ Даниел Пенев, „Фини прахови частици“: Когато Ангел Игов облече непреходния преход във фина проза“, рец. в TrueStory.bg, 4 декември 2017 г.
- ↑ Николай Аретов, „Иронията като спасение“, рец. във Vsichkozaknigite.bg, 19 декември 2017 г.
- ↑ Михаела Илиева, „Ние, фините прахови частици“, рец. в Lira.bg, 20 март 2018 г.
- ↑ Ангел Игов, Откъс от „Фини прахови частици“, Диаскоп комикс, 29 януари 2018 г.
- ↑ „Интервю с Ангел Игов за programata.bg“, интервю на Никола Шахпазов, 28 февруари 2014 г.
