Елена Граматикова

българска певица

Елена Граматикова е певица от Тракийската фолклорна област.

Елена Граматикова
българска певица
Родена
Починала
2005 г. (65 г.)
Музикална кариера
Стилбългарска народна музика
Гласконтраалт
ЛейбълБалкантон“, „Гега Ню“
Участник вОркестър „Канарите“

Биография

редактиране

Елена Граматикова е родена на 17 октомври 1939 г. в село Шарково, община Болярово. Любовта си към народната песен наследява от майка си. Завършва прогимназия в ПГ „Васил Левски" – Ямбол. Още като ученичка в 8 клас е приета с конкурс в току-що сформирания Тракийски ансамбъл в Ямбол, основател на който е изтъкнатият музикален деец Атанас Паленков през октомври 1954 г., а от 1956 г. гласът ѝ зазвучава по БНР. От 1958 г. започва за сътрудничи на Радио „Стара Загора“, а по-късно – и на Радио „Пловдив“.[1]

През 1965 г. Тракийският ансамбъл е оглавен от композитора и диригента Стоян Гагов, който решително спомага за изграждането и усъвършенстването на Елена Граматикова като професионалист в изпълнението на тракийската народна песен. В Тракийския ансамбъл Елена Граматикова се оформя като основна солистка и тук стои неотлъчно в продължение на 36 години.

Както с Тракийския ансамбъл, така и самостоятелно по линията на Българската концертна дирекция тя участва в над 6 хиляди концерта в страната и чужбина. Нейният глас е завладявал аудиториите във Франция, Италия, Германия, Русия, Украйна, Молдова, Австрия, Полша, Чехия, Сирия, Узбекистан и други страни.[1] В продължение на 15 години работи с един от най-известните тракийски оркестри – „Канарите“, период, в който пее по сватби. Близо две десетилетия от живота си посвещава на педагогическата работа. Преподава народно пеене и обучава деца в музикалните училища в Котел, Широка Лъка и Академията в Пловдив.

В репертоара си Елена Граматикова наброява над 700 народни песни (голяма част от които хайдушки), преобладаваща част от които е научила от майка си Станка Граматикова, от леля си Бояна и от други хора от Ямболския край. Известни песни от репертоара на Елена Граматикова са „Петко на Рада пръстен даде“, „Снощи си мамо, замръкнах“, „Влязла е Гинка“, „Триста са пушки пукнали“, „Кашлакьовските чорбаджии“, „В село хайдути слязоха“, „Снощи е Стоян замръкнал“, „Тръгнали са ми, тръгнали“, „Мама на Богдан думаше“, „Димитър дума Марийка“, „Снощи отидох надолу, Стойне ле“, „Яно, Янке, ваклушанке“, „Отгоре, мамо, слизаха“ и мн. др.[1] Наред с песенното творчество Граматикова подготвя за печат сборник от гатанки, пословици, умотворения, детски залъгалки и др. През 2000 г. излиза книгата ѝ „Песните на един живот“ с над двеста нотирани народни песни.

Във фонотеките на Радио „София“ и на радиата „Стара Загора“, „Пловдив“ и „Варна“ има над 120 нейни записи. В БНТ и РТЦ има над 40 филма, „Балкантон“ също отразява развитието ѝ, като издава грамофонни плочи с нейни песни.

При повторното си гостуване във Франция през 1984 г. Радио „Солей“ в Париж прави записи на нейни изпълнения. С голям успех преминава гостуването ѝ в Ямболския драматичен театър в драмата ритуал „Тракийска легенда“ от Димитър Яръмов.

Умира през 2005 г.

Мнения и оценки за нея

редактиране

Композиторът и дирент Филип Кутев: „На пръсти се броят алтовите гласове в народното пеене, между които е и Елена Граматикова. Ямболският край роди един прекрасен сопран – Вълкана, и един кадифен контраалт – Елена.

Проф. Кирил Стефанов: „Бих бил щастлив, ако в състава си имам такъв алтов глас като Елена.

Композиорът и диригент Коста Колев: „Удоволствие е да се правят записи с професионалист като Елена Граматикова.

Музикологът Розалия Бикс: „Изключителна певица с топъл и гальовен, плътен алт, който прониква направо в душата на слушателите.

Докторът по изкуствознание и ст. н. с. д-р Михаил Букурещлиев: „Елена пълни сцената с глас и присъствие – достолепна, горда, спокойна и уверена.

Народната певица Калинка Згурова: „За мен тя е една прекрасна тракийска певица с голям характерен репертоар.

Народната певица Донка Бумбалова: „Тя е добра не само като солист, но е най-добра в хора и Гагов много я ценеше, нашият художествен ръководител.[2]

Награди и отличия

редактиране

През 1967 г. на събора-надпяване в Ямбол е наградена със златен медал.[1]

През 1968 г. е наградена със златен медал за хайдушка песен на събора в „Агликина поляна“.[1]

За значимостта ѝ можем да съдим и от присъдените ѝ 8 златни медала от национални подиуми, а през 1976 г. е наградена и с „Кирил и Методий“ – I степен. Носителка е и на юбилеен медал „100 години от освобождението на България от османска власт“. По случай 55–та си годишнина и 40 години творчески път Общинският съвет в Ямбол я удостоява и с почетния 4 Златен герб на града. На Третия преглед на държавните и професионални ансамбли за народни песни и танци през април 1985 г. в Кюстендил Елена Граматикова завоюва Голямата награда за индивидуално изпълнение. За изключителни си професионални и творчески изяви певицата е удостоена през 1986 г. от Държавната атестационна комисия с извънредна артистично–солистична категория.

Композиторът проф. д-р Николай Кауфман пише песни за Елена Граматикова с посвещение „За голямата тракийска певица“.

Композиторът и диригент Стоян Гагов я нарича „Орфей на Тракия“ и пише много песни за нея.

Елена Граматикова е включена и в енциклопедичните сборници „Кой кой е в България“ и „Кой кой е в българската култура“.

С указ № 104 от 17 януари 1990 г. Президентът на Република България присъжда специална пенсия за народната певица Елена Граматикова. Оттогава тя ръководи Школа за народно пене към Центъра за работа с деца в Ямбол и подготвя талантливи ученици по народно пеене за средните училища в Котел и Широка лъка, където те влизат с отличен успех.

През 2019 г., по повод 80-годишнината на певицата, в Ямбол се провежда регионалният конкурс „С песните на Елена Граматикова“ и е открита паметна плоча. Паметната плоча е открита на площада, който носи името на певицата, и се намира в близост до мястото, където е живяла.[2]

Дискография

редактиране

Малки плочи

редактиране
  • 1975 – „Елена Граматикова“ (Балкантон – ВНК 3157)[3]

Дългосвирещи плочи

редактиране
  • 1977 – „Елена Граматикова“/ „Кремена Станчева и Василка Андонова“ (Балкантон – ВНА 1858)[4]

Компактдискове

редактиране
  • 2015 – „Глас от Тракия“ (Gega New – GD 378)

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране