Елена Стателова

Елена Стаматова Стателова е българска просветна деятелка.[2]

Елена Стателова
българска просветна деятелка
Елена Стателова в 1887 година. Фото: Пол Зепджи, Солун[1]
Елена Стателова в 1887 година. Фото: Пол Зепджи, Солун[1]

Родена
Починала
1925 г. (63 г.)
Семейство
Съпруг Константин Стателов
Деца Борис Стателов
Подпис Elena Statelova Signature (vectorized).svg
Елена Стателова в Общомедия

БиографияРедактиране

Родена е в 1862 година[3] като Елена Стаматова Думанова в село Себища, Дебърско.[2][4][5] Баща ѝ е строителен работник, който загива на строеж при нещастен случай, преди раждането ѝ.[2] Майка ѝ Румяна я дава на две години като осиновено дете на руския офицер Пьотър Щипщанов.[2]

Завършва Московската женска учителска семинария в 1882 година.[3][2] В Москва се запознава с Константин Стателов от Лясковец и двамата сключват брак. След завършване на института учителства със съпруга си в различни градове, като Силистра, Шумен, Солун, Садово, Русе. След създаването на Солунската българска девическа гимназия са назначени заедно с Царевна Миладинова като първи учителки.[6] Преподава в девическата гимназия до 1888 година.[7] През 1895 година Стателови се установяват във Варна. От брака си има четири деца – Александър – лекар, Олга – учителка, Борис – военен, и Евгения, учителка.[2]

Умира във Варна през 1925 година.[2]

БележкиРедактиране

  1. Солун и българите: история, памет, съвремие. // Институт за балканистика с Център по тракология към БАН.
  2. а б в г д е ж Личности. Стателова, Елена Стаматова. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  3. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  4. Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“, Български исторически архив, Дора Паспалова, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983, с. 271.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878, Том първи, Книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 111.
  6. Епоха, земя и хора, Из българското минало – по издадени и неиздадени ръкописи на Царевна Миладинова-Алексиева (Изд. на Отечествения фронт, София, 1985).
  7. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 153.