Себища (понякога Себище, на албански: Sebisht или Sebishti, Себищ/Себищи) е село в Република Албания, община Либражд, област Елбасан. Селото е населено с християни и мюсюлмани с българско или македонско национално съзнание.

Себища
Sebisht/Sebishti
— село —
Albania relief location map.jpg
41.3881° с. ш. 20.4114° и. д.
Себища
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Елбасан
Община Либражд
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 1065 m

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Голо бърдо.

ИсторияРедактиране

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Стеблево живеят 380 души българи християни и 400 души българи мюсюлмани.[1]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Себища има 45 православни къщи със 180 души жители. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стеблево има 328 българи екзархисти и в селото има българско училище.[2]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Себища има 35 български екзархийски и 59 помашки къщи.[3] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Себища има 45 български къщи със 180 жители, като фунцкионират църква и училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Себища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

През 1913 година в резултата на войната Себища влиза в границите на новосъздадената Албания. При албанските размирици от септември 1913 година на сръбска територия бягат 40 къщи, които заедно с други бежанци от Албания са настанени в турските села Бомово, Коняри и Куки. В село са изгорени 13 къщи и 12 души са убити от себишките качаци братята Юсуф и Али, по-късно мюдюри в село Кление.[6]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от август 1930 година Себища е отбелязано като село с 50 къщи българи мохамедани.[7]

Според Божидар Видоески в Себища живеят албанци и „македонци православни“ и „македонци мюсюлмани“.[8]

До 2015 година селото е част от община Стеблево.

ЛичностиРедактиране

 
Атанас Митровски
Родени в Себища
  •   Атанас Митровски (1873 - 1940), български строител
  •   Георги Митровски (1870 - 1922), български строител
  •   Петър Гьоков (Петре Гьока, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Солун, дюлгерин, Солунски доброволчески отряд, 1 рота на 13 кукушка дружина[9]
  •   Елена Стателова (1860 – 1925), българска учителка.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  2. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.152 – 153.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  4. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15 – 31 юли 1929 година, стр.213.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192 и 877.
  6. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  7. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  8. Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 192.