Отваря главното меню
Елисавета Алексеевна
императрица на Русия
Empress Elisabeth Alexeievna by Vigee-Le Brun (1795, Castle of Wolfsgarten).jpg
Родена
Починала
Погребана Петропавловски събор, Санкт Петербург, Русия

Религия Православие
Семейство
Род Церинги
Баща Карл Лудвиг фон Баден
Майка Амалия фон Хесен-Дармщат
Съпруг Александър I (9 октомври 1793 г. (стар стил))
Елисавета Алексеевна в Общомедия

Елисавета Алексеевна (на руски: Елизавета Алексеевна) е баденска принцеса и руска императрица, съпруга на император Александър I.

Принцеса фон БаденРедактиране

Елисавета Алексеевна е родена на 24 януари 1779 г. като Луиза Мария Августа фон Баден. Тя е дъщеря на германския принц Карл Лудвиг фон Баден и Амалия фон Хесен-Дармщат. Луиза израства в топла семейна среда и силно се привързва към майка си, с която запазва близки отношения до смъртта си (майка ѝ я надживява).

Елизавета Алексеевна. Портрет от детска възраст

Когато е на 12 години, животът на Луиза се променя. По онова време руската императрица Екатерина Велика търси съпруга на внука си Александър I и вниманието ѝ се спира върху двете по-големи и неомъжени дъщери на принц Карл фон Баден. След като получава положителни отзиви за тях, Екатерина кани Луиза и по-малката ѝ сестра Фредерика в Русия. През 1792 г. двете принцеси пристигат в Петербург.

Екатерина Велика е впечатлена от Луиза, намирайки я за красива, очарователна и мила. Луиза пък е очарована от Александър, който е висок и красив младеж. Първоначално Александър се стеснява пред бъдещата си съпруга, което е изтълкувано от Луиза като израз на пренебрежение. Скоро обаче двамата много се привързват един към друг и между тях се заражда истинска обич. Годежът на Александър и Луиза е обявен официално през 1793 г.

Принцесата научава руски език, приема православието и променя името си от Луиза Мари Августа на Елисавета Алексеевна, след което получава и титлата велика княгиня. Елизавета и Александър са венчани на 28 септември 1793 г. По онова време Елизавета е само 14-годишна, а Александър – на 15 години.

Велика руска княгиняРедактиране

Омъжена твърде млада, Елисавета не е подготвена за новото си положение. Тя е връхлетяна от разкоша на руския двор и отвратена от интригите, сплитани със студена пресметливост в него. Младата княгиня е ужасена от разврата, който процъфтява навсякъде около нея в двора, в който похотта е приемана за забавление. Дори един от младите любовници на императрицата, княз Платон Зубов, се опитва да съблазни Елисавета Алексеевна.

Великата княгиня започва да се чувства самотна и обзета от носталгия, особено след като сестра ѝ се завръща в Баден. Елисавета е изоставена в един чужд свят, в който никога не би могла да бъде себе си, дори когато е заобиколена от множество прислуга и компаньонки. Единствен източник на утеха тя намира в отношенията си с Александър.

Елисавета Алексеевна като велика княгиня

Първата година от брака им е относително щастлива, но великата княгиня разочарова императрицата, която не доживява да види раждането на тъй желания мъжки наследник на Елисавета и Александър. Смъртта на Екатерина Велика през ноември 1796 г. качва на руския престол свекъра на Елисавета Павел I. По негово време Елисавета страни от дворцовия живот, тъй като не харесва свекъра си и осъжда несправедливото му управление и невъздържания му характер.

Скоро започват да се проявяват и първите пукнатини в брака на Елисавета. Тя не намера удовлетворение на романтичната си природа в съпруга си, който я пренебрегва. Елисавета търси утешение другаде. Първоначално тя намира отдушник на самотата си в близко приятелство с графиня Головина. По-късно Елисавета започва интимна връзка с най-добрия приятел на съпруга си – енергичния и умен полски принц Адам Чарторийски. Тяхната връзка продължава 3 г.

След 5 г. бездетен брак на 29 май 1799 г. Елисавета ражда момиче – великата княгиня Мария Александровна. В двора някои забелязват прилика между детето и полския принц. Император Павел I не пропуска възможност да изкаже изумлението си от факта, че двама руси и синеоки родители имат чернокосо дете. Елисавета Алексеевна скоро губи както Адам Чарторийски, който е пратен на дипломатическа мисия в чужбина, така и дъщеря си, която почива на 28 юли 1800 г.

Личността на ЕлисаветаРедактиране

Елисавета Алексеевна е с перфектно, овално лице с правилни и деликатни черти, големи сини очи и къдрави руси коси, които обикновено носи свободно разпуснати на раменете си. Гласът ѝ е мек и мелодичен. Тя е свенлива, очарователна, мила, благородна и щедра. Не ѝ липсва характер, но е тиха и затворена. С малко приятели, тя обича простотата и уединението.

Елисавета Алексеевна обича съпруга си и му оказва подкрепа в много лични и политически кризи. Александър обаче често я пренебрегва. Бракът им би бил хармоничен, ако не е емоционалното разстояние помежду им. И двамата имат извънбрачни връзки, поддържани с взаимно и мълчаливо съгласие.

Елисавета Алексеевна. Портрет от 1807 г. Художник Жан-Лоран Моние

Със скромното си поведение Елисавета не е популярна в руския двор, нито се ползва с обичта на семейството на съпруга си. Тя не успява да намери щастие в брака си и удовлетворение от положението си в Русия.

Руска императрицаРедактиране

Ексцентричността на Павел I довежда до заговор за детронирането му и издигане на Александър на руския трон. Елисавета Алексеевна е добре запозната с плана и в нощта на детронацията на Павел тя е до съпруга си, оказвайки му пълна подкрепа.

На 15 септември 1801 г., след убийството на император Павел I и възкачването на Александър I на руския престол, Елисавета е коронована за императрица на Русия.

След като Александър се възкачва на трона, Елисавета му помога да преодолее травмата от убийството на Павел и му обещава да служи предано на Русия. Като императрица Елисавета заема важно място в дворцовия живот и церемониала. Въпреки това най-високият женски ранг в империята е запазен за майката на Александър I Мария Фьодоровна.

Александър се отнася към Елисавета равнодушно. В официалните церемонии и пред обществеността той се държи мило с нея и прави усилие да се храни в компанията ѝ. Елизавета е твърде деликатна и кротка, за да контролира човек, неспокоен и раздразнителен, като съпруга ѝ. През 1803 г. Александър започва дългогодишна любовна връзка с полската принцеса Мария Наришкина, която продължава повече от 15 години. Мария Наришкина постоянно афишира връзката си в двора чрез неудачния си маниер на обличане.

Императрица Елисавета Алексеевна. Портрет от 1814 г.

Елизавета Алексеевна намира утешение във връзката си с Адам Чарторийски, който с позволението на Александър се завръща в Русия след детронацията на Павел. Връзката им приключва, след като Елисавета започва любовна афера с красивия щабскапитан Алексей Охотников.

Връзката между Алексей и Елисавета приключва трагично. Щабскапитанът почива през 1807 г. след извършено покушение върху него. Много съвременници споделят, че убийството му е поръчано от Александър I или от великия княз Константин. Цялата кореспонденция между царицата и Алексей е унищожена от император Николай I след смъртта ѝ .

На 16 ноември 1806 г. Елисавета ражда втората си дъщеря. Понася се мълвата, че новороденото не е дете на императора, а на Алексей Охотников. След трагичната му смърт Елисавета се чувства по-самотна от всякога и посвещава изцяло вниманието си на дъщеря си Елисавета. 15 месеа по-късно момиченцето умира, вероятно от инфекция, причинена от никнене на зъб.

Смъртта на второто им дете временно сближава Елисавета и Александър. И двамата губят надежда, че ще имат деца, въпреки че Елисавета няма още 30 г.

По време на Наполеоновите войни Елисавета е силна опора за политиката на съпруга си, докато самата тя изживява лична криза. След победата над Наполеон царицата се присъединява към съпруга си и другите короновани глави на Виенския конгрес (1814). Там тя отново се събира със стария си обожател – Адам Чарторийски. Той все още е влюбен в нея и ѝ прощава изневярата с Алексей Охотников. Този път връзката им бързо се изчерпва.

Достигнала 40 г., красотата на Елисавета започва да увяхва и тя изоставя всичките си романтични връзки. Съпругът ѝ също изживява личностна промяна, което сближава императора и императрицата повече от всякога. През 1819 г. Александър I, който се увлича по религиозния мистицизъм, прекратява връзката си с Мария Наришкина. Оттогава съпрузите започват да прекарват повече време заедно. Александър среща истинско съчувствие и подкрепа от страна на императрицата, когато умира любимата му незаконна дъщеря София.

Къщата в Таганрог, в която отсядат Александър и Елисавета

Към 1825 г. здравето на Елисавета Алексеевна сериозно се разклаща. Лекарите ѝ препоръчват да почива при умерен климат, като я съветват да замине за Таганрог на брега на Азовско море. Поради липса на удобен дворец на 5 октомври императорската двойка е настанена в обширна къща в Таганрог. На 17 ноември 1825 г. императорът се завръща в Таганрог от посещение в Крим с треска, която се оказва тиф. Александър умира на 1 декември 1825 г. в обятията на Елисавета Алексеевна, която е поразена от скоротечната му кончина.

Здравето на овдовялата царица се оказва твърде крехко, за да измине в зимни условия пътя до Петербург за погребението на съпруга си. През май 1826 г. Елисавета Алексеевна най-после поема към столицата, но се почувствала зле и кортежът ѝ се отбива в град Бельов (Белёв), Тулска губерния, само няколко часа, преди да се види със свекърва си, която поема на юг, за да посрещне Елисавета. В ранните часове на 16 май 1826 г. прислужницата отива да провери императрицата, но я намира мъртва в леглото ѝ. Причината за смъртта ѝ е сърдечен удар.

Елисавета Алексеевна е погребана в Петропавловския събор в Санкт Петербург.

ДецаРедактиране

Елисавета Алексеевна и Александър I имат 2 деца, които почиват в ранна възраст:

  • Мария Александровна (1799 – 1800)
  • Елисавета Александровна (1806 – 1808)

ГенеалогияРедактиране

БиблиографияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Elizabeth Alexeievna (Louise of Baden)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
София Доротея Вюртембергска императрица на Русия (1801 – 1825) Шарлота Пруска