Емануил Богориди

румънски аристократ

Емануил Богориди-Конаки (на румънски: Emanoil Vogoride-Conachi) е румънски аристократ, син на княз Никола Богориди и принцеса Екатерина Конаки, внук на княз Стефан Богориди, праправнук на Софроний Врачански.

Емануил Богориди
румънски аристократ
Роден
1847 г.
Починал
1935 г. (88 г.)

Биография

редактиране
 
Емануил Богориди вляво,
вдясно Александър Богориди,
барелеф в Бургас

Богориди е роден в 1847 година. Емануил Богориди учи в Париж. Женен е за французойка. Живее във Виена, но научава български и поддържа връзки с български общественици. В 1876 година се среща с Драган Цанков и Марко Балабанов, които обикалят кабинетите на Великите сили, за да молят за подобрявене на положението на българите.

През 1878 година Емануил Богориди е кандидат за княз на новоосвободена България, а през 1887 година заедно с чичо си Александър Богориди е отново сред кандидатите за освободения от княз Александър I Батенберг български престол.[1]

Емануил Богориди умира в 1935 година в Париж, Франция.

Добри Ганчев пише за Емануил Богориди, който през 1881 година се среща с екзарх Йосиф I:

Хубавец, 40-годишен господин, облечен скъпо и с вкус, с маниери на влашки болярин. Дошъл да направи визита на Негово блаженство. Говори с екзарха на френски. български ни дума. Разпитвал за работите на Екзархията, за Македония. На излизане оставил на екзарха 75 наполеона за някое българско училище в Македония. Пратиха се на българската община във Воден.

Казваше Негово блаженство, че бил обикалял Цариград, блазнен от перспективата за автономията на Македония. В Цариград тогава заседаваше европейска комисия по изработване на проекта за реформи в Македония. Стриката генерал-губернатор в Източна Румелия, защо племенникът да не мечтае за такъв в Македония.[2]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Софроний Врачански
(1739 - 1813)
 
Ганка Атанасова
(1736 – 1787)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цонко Стойков
(1758 - 1791)
 
Гана Стойкова
 
Владислав Стойков
 
Мария Стойкова
 
Катерина Стойкова
(1777 - 1867)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ралу Сканави
(1791 - 1845)
 
Стефан Богориди
(1775 - 1859)
 
Атанас Богориди
(1788 - 1826)
 
 
 
 
 
Поликарп Патарски
(1790 - 1865)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ласкар Кантакузин
(1805 - 1875)
 
Харикиня
(1828 - 1860)
 
Михаил Стурдза
(1794 - 1884)
 
Смарагда
(1816 - 1885)
 
Иван
(? - 1861)
 
Ана
(? - 1866)
 
Константинос Музурус
 
Александър Богориди
(1822 - 1910)
 
Мария
(? - 1880)
 
Йоанис Фотиадис
 
Никола Богориди
(1821 - 1863)
 
Екатерина Конаки
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Емануил Богориди
(1847 - 1935)
 
 
 
 
  1. Начов, Никола. Княз Стефан Богориди (Биографични бележки), в: Княз Стефан Богориди, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 1994, стр. 153 – 154.
  2. Ганчев, Добри. Спомени, Слово, Велико Търново, 2005, стр. 154.