Поликарп Патарски

български духовник

Поликарп Патарски или Патароликийски (на гръцки: Πολύκαρπος Πατάρων) е български книжовник и духовник, епископ патарски, участник в борбите за самостоятелна българска църква в Османската империя.[1][2]

Поликарп Патарски
български духовник
Роден
около 1790 г.
Починал
февруари 1865 г. (75 г.)

Биография

редактиране

Роден е около 1790 година като Петър Цонков Петров.[1] Според някои изследователи е син на Мария Стойкова, дъщерята на Софроний Врачански.[3] Други смятат, че майка му, Мария, има родствена връзка със Софроний Врачански, но не е идентична с дъщеря му, която носи същото име.[4]

Учи в Котел при таксидиота на Синайския манастир Макарий. Макарий го отвежда в Синайския манастир, където се замонашва. Около 1826 година е ръкоположен за архимандрит и става таксидиот на манастира в Търновската митрополия. От 1827 до 1844 година е управител на метоха на манастира в Римник, а от 1845 до 1852 година е на метоха в Галац.[1]

През юли 1852 година с помощта на влиятелния си първи братовчед Стефан Богориди е ръкоположен за патарски (патароликийски) епископ и назначен за предстоятел на създадената през 1849 година българска църква „Свети Стефан“ в Цариград.[1][3] В 1857 година издава „Житие и история святьiх отец нашьiх Кирилла и Методия Болгарскьiх Просветителех. Написано от Негово Преосвященство Г-на Поликарпа Епископа Патаролакийскаго“, отпечатана в печатницата на „Цариградски вестник“. На 11 май същата година епископ Поликарп извършва в „Свети Стефан“ първата тържествена служба в чест на светите братя Кирил и Методий и така го възражда в България и поставя началото на утвърждаването на всенародния празник. Подпомага издаването на „Христоития“ на Райно Попович, на „Всеобща география за децата“, издадена от Иван Богоров в 1843 година, на „Критически издирвания за историята българска“ от Юрий Венелин, преведена от даскал Ботьо Петков, издадена в Земун в 1853 година. В 1837 година дарява 1000 гроша на котленското училище.[3]

От 1852 година е назначен за наместник на Бузъуската епископия в Румъния.[1]

Умира в Бузъу през февруари 1865 година.[1]

Семейство

редактиране

Съгласно версията, според която е син на Мария Стойкова, дъщеря на Софроний Врачански:

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Софроний Врачански
(1739 - 1813)
 
Ганка Атанасова
(1736 – 1787)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цонко Стойков
(1758 - 1791)
 
Гана Стойкова
 
Владислав Стойков
 
Мария Стойкова
 
Катерина Стойкова
(1777 - 1867)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ралу Сканави
(1791 - 1845)
 
Стефан Богориди
(1775 - 1859)
 
Атанас Богориди
(1788 - 1826)
 
 
 
 
 
Поликарп Патарски
(1790 - 1865)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ласкар Кантакузин
(1805 - 1875)
 
Харикиня
(1828 - 1860)
 
Михаил Стурдза
(1794 - 1884)
 
Смарагда
(1816 - 1885)
 
Иван
(? - 1861)
 
Ана
(? - 1866)
 
Константинос Музурус
 
Александър Богориди
(1822 - 1910)
 
Мария
(? - 1880)
 
Йоанис Фотиадис
 
Никола Богориди
(1821 - 1863)
 
Екатерина Конаки
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Емануил Богориди
(1847 - 1935)
 
 
 
 

От завещанието на Поликарп става ясно, че има двама братя - Йоан Папукчи, който остава в Котел и Янко Цонкович, който живее във Влашко.[5]

  1. а б в г д е Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 535.
  2. Кирил, патриарх Български. Епископ Поликарп Патарски. София, Синодално издателство, 1964.
  3. а б в Събева, Росица. Свети Софроний и неговият следовник епископ Поликарп Патароликийски // Ѕѣлѡ IІ (3). 2014. ISSN 1314-9067.
  4. Вутова, Десислава и Ивелин Любенов. Щрихи към портрета на архиерея Поликарп Патарски, Музейното списание, год. Х (2023), 11, с. 27-28.
  5. Вутова, Десислава и Ивелин Любенов. Щрихи към портрета на архиерея Поликарп Патарски, Музейното списание, год. Х (2023), 11, с. 28-29.
? патарски епископ
(юли 1852 – 1863)
?