Емилия Коюмджиева

българска палеонтоложка

Емилия Иванова Коюмджиева е българска палеонтоложка.[1][2][3][4]

Емилия Коюмджиева
българска палеонтоложка
Родена
Починала
8 юни 1989 г. (59 г.)
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластПалеонтология
Работила вБългарска академия на науките; Софийски университет
Известна сизучаването на палеонтологията и стратиграфията на неогена в България
Титластарши научен сътрудник
Семейство
БащаИван Симеонов Коюмджиев
МайкаТотка Ненова
Емилия Коюмджиева в Общомедия

Биография редактиране

Емилия Коюмджиева е родена на 10 октомври 1929 година в София в семейството на издателя и преводача Иван Симеонов Коюмджиев (1900 – 1989) и преводачката Тотка Ненова. Завършва средното си образование в Първа девическа гимназия през 1948 година. В същата година записва специалност геология в Софийския университет, която завършва през 1953 година.[5] През 1959 година Емилия Коюмджиева защитава дисертация на тема „Миоценът в басейна на река Огоста“.[6]

Работи последователно като технически специалист и проектант в „Енергопроект“, а от 1960 година като научен сътрудник към Научноизследователския геологически институт към Комитета по геология и минерални ресурси, а след сливането му с Геологическия институт на Българската акедемия на науките, минава към последния. От 1982 година е ръководител на секция „Палеонтология“ в Геологическия институт на БАН. През 1988 година Емилия Коюмджиева защитава дисертация за степента „доктор на науките“ на тема „Миоценски молюски от СЗ България (таксономия, палеоекология и екостратиграфия)“. В периода от 1972 до 1982 година работи три години като геолог в геоложката група на БАН в помощ на Кубинската академия на науките във връзка с изготвянето на геоложка карта на Куба.[1][7]

Научните ѝ интереси са насочени главно към изучаването на неогена в България и по света.[2][3] Тя е авторка на повече от 100 научни статии.[8] През 1960 година публикува монография от поредицата „Фосилите на България – том VII. Тортон (Виено-панонски тип)“, а през 1969 година „Фосилите на България – том VIII. Сармат, Молюски“.[9][10]

Участва в уреждането и обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология музей в Софийския университет.[11] Участва и с част от своята колекция в експозицията „Палеонтология“ на Националния природонаучен музей.[12]

Умира на 8 юни 1989 година в София.

Източници редактиране

  1. а б Попов, Николай. Ст. н. с. д-р Емилия Коюмджиева (1929 – 1989) // Списание на Българското геологическо дружество 50 (3). 1989. с. 122 – 123.
  2. а б International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. Hamilton, Ontario, McMaster University, 1968. с. 60. Посетен на 9 август 2021.
  3. а б International Paleontological Association. Directory of Paleontologists of the World. 5th. 1989. с. 133, 353.
  4. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 124 – 125.
  5. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1260.
  6. Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 56.
  7. Pérez Aragon, Ramón Omar. Geological Cartography // Geology of Cuba. Springer, 2021. с. 14, 15.
  8. Попов, Николай. In Memoriam // Списание на Българското геологическо дружество 53 (3). 1992. с. 119 – 122.
  9. Коюмджиева, Емилия; Срашимиров, Б. Тортон // Фосилите на България. Т. VII. Българска академия на науките, 1960.
  10. Коюмджиева, Емилия. Сармат // Фосилите на България. Т. VIII. Българска академия на науките, 1969.
  11. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 49.
  12. Експозиция „Палеонтология“ // Национален природонаучен музей, София.

Външни препратки редактиране