Неоген
| Неоген преди 23.03–2.588 милиона години | |
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 21.5 Vol %[1] (108 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 280 ppm[2] (1 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 14 °C[3] (0 °C над съвр. ниво) |
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Неогенът е геоложки период, започнал преди 23,03 ± по 0,05 млн. години и завършил преди 2,588 милиона години. Той е вторият период на неозойската ера, следващ палеоген и последван от кватернер. Неоген се поделя на две епохи, по-ранна,– миоцен, и по-късна – плиоцен.
Неоген обхваща около 23 милиона години. През този период бозайници и птици продължават да се развиват в приблизително съвременните си форми, докато другите групи остават относително непроменени. Ранните хоминиди, предци на човека, се появяват в Африка. Движението на континентите продължава, като най-значимото събитие е свързването на Северна и Южна Америка чрез Панамския провлак в края на плиоцен. Това пресича океанските течения между Атлантическия и Тихия океан и възниква топлото течение Гълфстрийм, което води до промените в климата. Глобалният климат се захлажда значително през неоген, което завършва със серия от континентални заледявания в последвалия период кватернер.
Климат и геология Редактиране
Континентите през неоген са много близо до настоящите си позиции. Оформя се Панамският провлак, свързвайки Северна и Южна Америка. Миграцията на Индия продължава към Азия и това формира Хималаите. Морското равнище рязко спада и така се появява сухоземната връзка между Африка и Евразия, както и между Евразия и Северна Америка.
Глобалният климат става сезонен, като продължава цялостната тенденция на засушаване и охлаждане, която започва в началото на палеоген. Ледените шапки на двата полюса започват да нарастват и да се уплътняват, а до края на периода започва първото от поредицата заледявания на кватернерската ледникова епоха.
Флора и фауна Редактиране
Морската и континенталната флора и фауна са доста сходни със съвременните. Сухоземните гръбначни, бозайници и птици продължават да бъдат доминиращи и приемащи различни форми, свързани с адаптацията им към най-различни местообитания. Появяват се първите хоминиди, предците на човека в Африка и се разпространяват в Евразия.
В отговор на захладнелия, сезонен климат, тропическите растителни видове дават път на листопадни широколистни, а много гори са изместени от тревиста растителност. Тревите придобиват огромно разнообразие и тревопасни бозайници еволюират, за да се хранят с нея, като дават началото на много от днешните тревопасни животни като коне, антилопи и бизони.
Периодизация Редактиране
| Период | Епоха | Етаж | Млн. години |
|---|---|---|---|
| Кватернер | Плейстоцен | Геласий | |
| Неоген | Плиоцен | Пияцензий | 2.588 – 3.600 |
| Занклий | 3.600 – 5.332 | ||
| Миоцен | Месиний | 5.332 – 7.246 | |
| Тортоний | 7.246 – 11.608 | ||
| Серавалий | 11.608 – 13.65 | ||
| Лангий | 13.65 – 15.97 | ||
| Бурдигалий | 15.97 – 20.43 | ||
| Аквитаний | 20.43 – 23.03 | ||
| Палеоген | Олигоцен | Хатий |
Източници Редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Neogene в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |