Емил Георгиев (литературовед)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Емил Георгиев.

Емил Иванов Георгиев е виден български литературовед, литературен историк, славист, академик на Българската академия на науките.

Емил Георгиев
български литературовед
Markovski and Emil Georgiev.jpg
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Филология
Работил в Софийски университет
Институт за литература на БАН
Семейство
Деца Иван Георгиев

БиографияРедактиране

Роден е на 10 януари 1910 г. в Шумен. По-малък брат е на известния езиковед академик Владимир Георгиев. Защитава докторска дисертация във Виена. Избран е за член-кореспондент (1967) и академик (1977) на БАН.

 
Акад. Емил Георгиев (вдясно) с Венко и Филимена Марковски

Преподавател е в Софийския университет, където завежда Катедрата по славянска литература от 1947 до 1976 година. Освен това е завеждащ Секцията по сравнително литературознание в Института за литература на БАН, ръководител на „Българска енциклопедия“ при БАН (1958 – 1960), директор на Центъра по българистика към Президиума на БАН (1976), секретар (1967 – 1971) и заместник-председател (1971 – 1976) на Съюза на научните работници в България, председател на Славянското дружество в България (1968 – 1973). В периода 4 декември 1971 – 1 май 1982 г. е заместник-председател на Републиканския съвет на Дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков“. Носител е на Димитровска награда (1971) и ордените „Народна република България“ първа степен (януари 1970) и „Георги Димитров“ (1980).[1]

Неговата научна дейност е в областта на сравнителното славянско литературознание и историята на старобългарската, възрожденската и новата българска литература[2].

Син на акад. Георгиев е българският националист, партиен лидер и лекар Иван Георгиев (1941 – 2012).

 
Паметна плоча на дома в София, в който живее от 1951 до 1982 г. акад. проф. д-р Емил Георгиев

БиблиографияРедактиране

  • Книжовното дело на славянските просветители Кирилъ и Методий. София: Печатница „Книпеграфъ“, 1943, 73 с.
  • Две произведения на Св. Кирила. София: Култура, 1938, 135 с.
  • Кирил и Методий, основоположници на славянските литератури. София: БАН, 1956, 290 с.
  • Очерки по история на славянските литератури. Част 2: От възникването на славянската писменост, до победата на реализма в славянските литератури. София: Наука и изкуство, 1964, 366 с.
  • Литература на изострени борби в средновековна България. София: БАН, 1966, 320 с.
  • Български образи в славянските литератури. София: Наука и изкуство, 1969, 390 с.
  • Кирил и Методий. Истината за създателите на българската и славянска писменост. София: Наука и изкуство, 1969, 364 с.
  • Найден Геров. София: Издателство на Отечествения фронт, 1972, 359 с.
  • Българската литература в общославянското и общоевропейското литературно развитие. София: Наука и изкуство, 1973, 375 с.
  • Епопея на освободителната борба на българския народ в славянските литератури. София: Народна просвета, 1976, 304 с.
  • Основи на славистиката и българистиката. София: Наука и изкуство, 1979, 356 с.
  • Люлка на старата и новата българска писменост. София: Народна просвета, 1980, 354 с.
  • Приносът на България в общославянския и общоевропейския духовен живот през Средновековието. София: Издателство на Отечествения фронт, 1980, 64 с.
  • Нашето Аз-Буки-Веди. София: Народна просвета, 1981, 142 с.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране