Емир Кустурица

Емир Кустурица Emir Kusturica
	сръбски кинорежисьор
	Емир Кустурица през 2013 г.
Роден	24 ноември 1954 г. (67 г.) Сараево, Босна и Херцеговина
Етнос	сърби
Религия	Сръбска православна църква
Националност	Сърбия
Награди	Златна палма (1995); Златна палма (1985); Свети Сава (2018); Златен лъв (1998); Сезар; Златен лъв (2016)
Режисура
Активност	1978–
Семейство
Съпруга	Мая Мандич
Деца	2
Уебсайт	kustu.com Страница в IMDb
	Емир Кустурица в Общомедия

Емир Кустурица (на сръбски: Emir Kusturica) е сръбски^[1] режисьор, актьор и музикант.

БиографияРедактиране

Роден на 24 ноември 1954 г. в Сараево, СФРЮ. Родителите му са атеистично настроени, в съответствие с комунистическите принципи, бошняци. Самият той след разпада на Югославия започва да се идентифицира като югославянин и се покръства, като приема православието под името Неманя. Още като ученик в средното училище снима късометражни филми, за които е награждаван. Завършва филмова режисура в известната Филмова академия в Прага (FAMU).

Неговият студентски филм „Герника“, сниман по новелата на сръбския писател Антоние Исакович, печели награда на Фестивала на студентския филм в Карлови вари през 1978 г. По време на следването си режисира и два късометражни филма: „Една част от истината“ и „Есен“.

След дипломирането си Кустурица се връща в Босна и Херцеговина, където започва професионална кариера в Телевизия Сараево. Първият му филм „Невестите пристигат“ (Nevjeste dolaze) (1979), предизвиква доста противоречия, след което бива забранен, поради „неприкрито третиране на сексуални табута“. По-голям късмет има със следващия телевизионен филм „Бюфет Титаник“ (Bife Titanik) (1980) по едноименния разказ на нобелиста Иво Андрич, като с този филм печели наградата за режисура на Телевизионния фестивал в Порторож (Словения).

В областта на дългометражния игрален филм дебютира със „Спомняш ли си Доли Бел“ (Sjećaš li se Dolly Bell) (1981), по сценарий на Абдулах Сидран. За този филм Кустурица е награден със Златен лъв на Филмовия фестивал във Венеция, както и с наградите FIPRECI, AGIS и CIDLAC на Фестивала на югославския игрален филм в Пула (1981).

Своя талант показва и в следващия си филм „Баща в командировка“ (Otac na službenom putu) (1985), също по сценарий на Абдулах Сидран. Тази творба донася на Кустурица Златна палма на Филмовия фестивал в Кан и номинация за наградите на Американската филмова академия „Оскар“ за най-добър филм от неанглоезична страна. Награден е и на фестивали в бивша Югославия: на Фестивала на югославския игрален филм в Пула e награден със Златна арена за режисура и наградата „Елен“ (1985), а международната критика му дава Голямата награда за най-добър филм за 1985 г.

През 1989 г. Кустурица, отново на Филмовия фестивал в Кан, е награден за режисура на филма „Дом за бесене“ (Dom za vješanje), показан в България под заглавие „Циганско време“. За същия филм печели и специалната награда на Роберто Роселини.

Емир Кустурица е преподавал режисура в Академията за сценично изкуство в Сараево и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от неговите американски студенти, Дейвид Аткинс, му показва сценарий, от който бива създаден първият филм на Кустурица на английски език, „Аризонска мечта“ (Arizona Dream) (1993) с Фей Дънауей, Джони Деп и Джери Луис в главните роли. Филмът е награден със Сребърна мечка и Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Берлин през 1993 г.^[2]

Следващият филм на Кустурица, „Ъндърграунд“ (Underground) му донася втора Златна палма на Филмовия фестивал в Кан.

През 1998 г. Емир Кустурица създава романтичната комедия из живота на циганите „Черна котка, бял котарак“ (Crna mačka beli mačor), за която получава Сребърен лъв на фестивала във Венеция през 1998 г.

През 2003 г. Емир Кустурица завършва филма „Когато животът беше чудо“ (Kad je život bio čudo), който в английския вариант се казва „The Hungry Heart“ (Гладно сърце), както е било работното заглавие по време на снимането на филма. Действието се развива по време на последната война в Босна и Херцеговина: противници отвличат сина на главния герой Лука, който решава да го размени за пленена босненка. Завръзката във филма става, когато Лука се влюбва в пленничката си.

Емир Кустурица и „No Smoking Orchestra“

Кустурица се проявява и в областта на музиката: в рок-групата „Пушенето забранено“ (Zabranjeno pušenje) е свирил като бас-китарист, а сега свири като китарист с променения състав, който има и английско име „No Smoking Orchestra“. Заедно обикалят света и изнасят концерти под името Emir Kusturica & No Smoking Orchestra.^[3]

През 2005 г. Кустурица приема православието.^[4]

ФилмографияРедактиране

Като режисьорРедактиране

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1978	Герника	Guernica (Герника)	късометражен филм
1978	Невестите пристигат	Nevjeste dolaze (Невјесте долазе)	ТВ филм
1979	Бюфет Титаник	Bife Titanik (Бифе Титаник)	ТВ филм
1981	Спомняш ли си, Доли Бел?	Sjećaš li se Dolly Bell
1984	Не е човек, който не умира	Nije čovjek ko ne umre	ТВ филм
1985	Баща в командировка	Otac na službenom putu (Отац на службеном путу)
1988	Циганско време	Dom za vešanje (Дом за вешање)
1993	Аризонска мечта	Arizona Dream
1995	Ъндърграунд	Podzemlje (Подземље)
1996	Някога беше държава	Bila jednom jedna zemlja	ТВ сериал
1997	Вълшебният автобус	Magic Bus	късометражен
1998	Черна котка, бял котарак	Crna mačka, beli mačor (Црна мачка бели мачор)
2001	Супер 8 истории	Super 8 Stories	документален филм
2004	Когато животът беше чудо	Život je čudo (Живот је чудо)
2007	Завет	Zavet (Завет)
2008	Марадона	Maradona (Марадона)	документален филм
2014	Разговори с богове	Words with Gods	антология филм
2016	На млечния път	On the Milky Road (На млечном путу)
2018	Ел Пепе, върховен живот	El Pepe, una vida suprema	документален