Енвер Ходжа
Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля, не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен! (10:01, 5 август 2011 (UTC)) |
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти. |
Енвер Халил Ходжа (на албански: Enver Halil Hoxha) е албански политик, дългогодишен партиен и държавен ръководител на Албания.
| Енвер Ходжа Enver Halil Hoxha | |
|---|---|
| албански политик | |
 Енвер Ходжа през 1971 г. | |
| Роден |
16 октомври 1908 г.
|
| Починал | |
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Парижки университет Университет на Монпелие Брюкселски свободен университет Комунистически университет на трудещите се от Изтока |
| Награди | Ленин |
| Политика | |
| 1-ви първи секретар на Албанска партия на труда | |
| 8 ноември 1941 – 11 април 1985 | |
| 21-ви министър-председател на Албания | |
| 22 октомври 1944 – 19 юли 1954 | |
| 32-ри министър на външните работи на Албания | |
| 22 март 1946 – 23 юли 1953 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Неджмие Ходжа (1945 – 1985) |
| Деца | Илир Ходжа (р.1949) Сокол Ходжа Пранвера Ходжа |
| Подпис | .svg) |
| Енвер Ходжа в Общомедия | |
Заемал е длъжностите първи секретар на Албанската комунистическа партия (Албанска партия на труда от 1948 г.) в периода 1941 – 1985 г., министър-председател на Албания (1944 – 1954), министър на външните работи на Албания (1946 – 1953). Генерал.
Женен е за Неджмие Ходжа – секретар на Женската лига на Албания.
При управлението на Енвер Ходжа 200 хиляди албанци изчезват завинаги в затворите и трудовите лагери. Подлага на гонения хора с опозиционни възгледи, забранява свободното изповядване на религия и превръща Албания в атеистична република[1]
Политическа дейностРедактиране
През Втората световна война Енвер Ходжа основава антифашистки фронт през 1942 г. и се включва като партизанин през август 1943 когато предстоящата капитулация на Италия е очевидна. Той основава комунистически партизански отряди заедно с другаря си Мехмед Шеху, който през 1981 е убит по заповед на Ходжа, като смъртта му е представена за самоубийство, оклеветен е като югославски, съветски и американски шпионин, а семейството му е репресирано. В действителност самата Албанска комунистическа партия е създадена като клон на Югославската комунистическа партия от Титовите емисари Душан Мугоша и Миладин Попович, и през периода 1944 - 1948 - ма Албания е сателит на Титова Югославия.
След капитулацията на Италия през септември 1943 г. намиралата се в Албания Девета италианска армия преминава на страната на комунистическите партизани чрез споразумение между командващия армията генерал Каминиело и капрал Терцилио Кардинали от една страна и Енвер Ходжа и Мехмед Шеху от друга страна. По поръчение на Ходжа италианският капрал Терцилио Кардинали реорганизира 9-а италианска армия в партизанско поделение, наименувано „Антонио Грамши“ по името на лидера на Италианската комунистическа партия, което се командва от Кардинали, тъй като генерал Каминиело е пленен от германците в сражението при Круя и впоследствие разстрелян. Албанските комунистически партизани се въоръжават добре благодарение на оръжието от италианската армия и заедно с италианците водят боеве с отново окупиралите албанска територия германци, но много повече - срещу техните помагачи от новото албанско правителство, албанските националисти (с които е бил на път да се съюзи на конференцията в Мукле през периода 1 - ви - 3 август 1943 - та, но под натиска на сръбските емисари Светозар Вукманович и Миладин Попович Ходжа се отмята от споразумението, защото то предвижда присъединяване към следвоенната албанска държава на населените с албанци територии под сръбска и гръцка окупации), монархисти и албанската дивизия на СС „Скендербег“, превръщайки конфликта в гражданска война.[2]
До 1944 г., когато и Първа българска армия се включва във войната срещу Германия, а Червената армия започва настъпление в Сърбия, принуждавайки Вермахта да се изтегли от Вардарска Македония, Косово, Албания и Черна Гора [3] италианците и албанците са принудени да се укриват в албанските планини вследствие от огромните загуби в жива сила, понесени след боевете с германците при Круя и Либражди през 1943 и 1944 г. С навлизането на българските войски през октомври 1944 г. във Вардарска Македония и проведената от тях Косовска операция, вследствие на което изтеглящите се германски войски са унищожени и италианците и албанците обкръжават остатъците им в Албания като ги пленяват. Но след идването му на власт пропагандата му твърди, че партизаните му „сами“ са освободили Албания, с цел легитимирането на режима му.
На парада на победата на италианските войски и албанските партизани на 29 октомври 1944 г. в Тирана Енвер Ходжа марширува в италианска военна униформа, тъй като албанските комунисти са били зачислени в състава на 9-а армия след капитулацията на Италия през 1943 г. Той ръководи Албания от края на Втората световна война до смъртта си през 1985 г. Той е първи секретар на Албанската комунистическа партия (по-късно Албанска партия на труда). От 1944 до 1954 г. е министър-председател, от 1946 до 1953 г. е външен министър.
По време на авторитарното му управление след десталинизацията и Китайско - американското помирение страната изпада в пълна международна изолация и изостава силно във всяко едно отношение на стопанството, науката и обществения живот. Първоначално страната е член на Организацията на Варшавския договор на тогавашните социалистически страни, но я напуска през 1968 г.
Енвер Ходжа обявява Албания за първата в света атеистична република. Забранява свободното изповядване на вероизповедание, като до 1974 - та само католическата църква в Албания дава от редовете на духовенството си 38 новомъченици, и подлага на жестоки гонения всички хора с опозиционни възгледи.
Политики против албанските национални интересиРедактиране
По време на Втората световна война Енвер Ходжа отхвърля искането на Покрайненския комитет на ЮКП за Косово за присъединяване към Албанската комунистическа партия, а до падането на сталинисткия режим през 1990 - та година Албания не осъществява политически действия в защита на косовските албанци, докато за сметка на това режима му е активен в защитата на различни комунистически партии и революционни организации по света, като именно на Албания е инициативата за приемането на комунистическия континентален Китай в ООН през 1971 - ва година и съответното изгонване от него на Тайван. Всички албански националисти, зовящи за борба против окупацията на албанските територии от сърби и гърци, са заклеймявани като "шовинисти", "предатели", "реакционери" и подобни, заклеймявайки и забранявайки дори класическия албански епос "Лютнята на Маличи", вдъхновен от албанския и с елементи взаимствани и от българския фолклор. През 1969 - та и 1976 - та публично обещава на Югославия поддръжка, ако тя бъде нападната от Съветския съюз, защото народите й били показали "храбростта" си. Между десталинизацията и Китайско - американското помирение китайците са обявявани от режима като "по - близки" за албанците, отколкото косовските им сънародници, които са третирани с презрение, а понятието "нация" почти изчезва от обръщение, заменяйки се с "народ" и "население", и с преподаването на историята на държавата Албания, а не на народа й, отлъчва от историята й косовските Албанци, а когато през 1981 - ва Ходжа публично признава съществуването на 6 милионна разделена албанска нация, обявява, че тя трябвало да защитава Албанската държава, а не обратното, а териториални претенции към Югославия не са предявявани.[4]Също така 5 - та и 6 - та албански дивизии се сражават през 1945 - та против изтеглящите се германци в Северна Югославия, давайки повече от 700 жертви, докато по същото време албанците в Чамерия, където Ходжа през февруари 1943 - та създава отряд с името на областта, превърнал се по - късно в батальон с над 2 хиляди партизани, който през втората половина на 1944 - та изпраща в Югославия, са подложени на гръцки геноцид. След краят на войната пък вместо да се погрижи за връщането на прогонените чами по родните им земи, се намесва в Гражданската война в Гърция в комунистическа полза, накърнявайки международните симпатии към прогонените от Чамерия албанци, през 1953 - та конфискува гръцките документи и отнема гръцкото гражданство на бежанците чами, намиращи се в Албания, а през 1960 - та със скалъпен процес срещу група от 65 чами начело с адмирал Теме Сейко Ходжа премахва елита им, а освен това репресира семействата им и цялата етнографска група като цяло. Той не привества и конференцията в Буджан, проведена на 31 декември 1943 - 2 януари 1944 - та в Буян на Тропоя и изразила волята за обединение на Косово с Албания чрез съпротивителното движение, а официозът на комунистическата партия премълчава това искане в резолюцията на конференцията.[5]
Противоатомни бункериРедактиране
Разпорежда изграждането на стотици хиляди противоатомни бункери в цялата страна. Задейства мощен пропаганден апарат, който убеждава хората, че изграждат уникално преуспяващ строй и че това неминуемо ще доведе до опити от другите държави за унищожаване на Албания. Издава директива за изграждане във всяко селище и месторабота на противоатомни бункери и дълги отбранителни линии с дълбоки траншеи и подземни коридори.
За няколко години Албания е покрита с над 700 000 бетонни бункера (малките от които наподобяват гъби), множество отбранителни съоръжения. Целта е в бункерите да има място за цялото население на Албания и те винаги да се поддържат снабдени с провизии за месеци живот в тях. Разходите са два пъти по - високи, а използваният бетон - три пъти повече от тези при строителството на френската отбранителна линия Мажино.
Тази политика струва доста лишения на албанския народ. Практически бункерите са неизползваеми за нищо в мирно време, не са осигурени с достатъчно боеприпаси, а е и съмнителна пригодността им в случай на ядрена война срещу Албания. Също така това води до недостиг на жилища ,лошо качество на пътищата и загуба на обработваема земя, а годишно по време на строителството им умират между 70 и 100 души. Министърът на отбраната и член на политбюро генерал Бекир Балаку, протестиращ срещу тази безумна кампания, е арестуван и разстрелян заедно със свои съратници по скалъпени обвинения за организиране на прокитайски преврат.
Култ към личносттаРедактиране
В типичен авторитарен стил Ходжа издига личността си в култ. В цялата страна са разлепени негови портрети, издигнати са масивни паметници, редица обекти са наименувани на него. Той се превръща в абсолют в държавата. Дори телевизията предава единствено само за него, обикновените албанци нямат възможност за подобен лукс. Парадоксален е и фактът, че Албания – страна с огромни количества естествен асфалт, e имала едва няколко десетки километра асфалтирани пътища – от президентския дворец до летището.
Становища на Енвер Ходжа за Македонския въпросРедактиране
В книгата си от 1980 - та "Хрущовци" поддържа като справедливо осъщественото от Методи Шаторов през 1941 - ва присъединяване на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония към БКП, пишейки, че е контактувал и е действал заедно с поддръжниците на Шаторов, свързани с Българската комунистическа партия, договаряйки контактите на македонска територия, пишейки определението македонска в кавички, отхвърляйки по този начин сърбокомунистическата пропаганда за съществуването на "Македонска нация", а в излязлата през 1983 - та година друга своя книга "Титовци" пише, че албанците са се борели заедно с българите против сръбските претенции и терор и са си помагали, а Българските и Албанските чети по време на националните борби и Балканските войни са били тясно свързани помежду си, осъществявали са съвместни бойни действия и заедно са се прикривали, и макар че не споменава Македония, е ясно, че тези действия са били осъществени в области, където българите и албанците са съседи, които са били точно в тази област, където през септември 1913 - та заедно осъществяват Охридско-Дебърското въстание против сръбските окупатори, и заявява, че югославяните са желаели да подценят борбата на Българите и са я третирали с презрение поради Македонския въпрос, като по този начин непряко признава Българския характер на местното славянско население на Македония.[6]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Параноите на Енвер Ходжа – в Дойче Веле
- ↑ Trix, Frances. The Sufi Journey of Baba Rexheb. University of Pennsylvania Press, 2009. ISBN 978-1-934536-12-4. с. 72.
- ↑ Krigstagebuch des Kommandierenden Admiral Adria, Räumung der ostadriatische Küste von Senj bis Valona unter Decknamen »Herbstgewitter«, Архив Војноисторијског института (Војни архив), Немачка архива, Микротека, Лондон, R-2/918-932
- ↑ Pëllumb Xhufi dhe shpikja e Enver Hoxhës nacionalist
- ↑ Roli i Enver Hoxhës për Kosovën dhe çështjen kombëtare
- ↑ Проспиената геополитичка промена на Балканот
Външни препраткиРедактиране
- Дойче Веле: Параноите на Енвер Ходжа
- National Geographic: Бившият бункер на Енвер Ходжа се превърна в музей на жертвите на комунизма
- Отвориха строго секретния бункер на Енвер Ходжа
- 100-годишнина на Енвер Ходжа – тъгуват ли в Албания за диктатора?
- Операция „Сатана“ – как ЦРУ не успя да свали Енвер Ходжа
- Албания праща танкове да вадят бункерите на Енвер Ходжа от плажовете[неработеща препратка]
- История на Албания, 1912 – 1991
- Энвер Ходжа. Его жизнь и работа