Енвер Халил Ходжа (на албански: Enver Halil Hoxha) е албански политик, дългогодишен партиен и държавен ръководител на Албания.

Енвер Ходжа
Enver Halil Hoxha
албански политик
Енвер Ходжа през 1971 г.
Енвер Ходжа през 1971 г.
Роден
Починал
11 април 1985 г. (76 г.)
Религияатеизъм
Учил вПарижки университет
Университет на Монпелие
Брюкселски свободен университет
Комунистически университет на трудещите се от Изтока
НаградиЛенин
Политика
1-ви първи секретар на Албанска партия на труда
8 ноември 1941 – 11 април 1985
21-ви министър-председател на Албания
22 октомври 1944 – 19 юли 1954
32-ри министър на външните работи на Албания
22 март 1946 – 23 юли 1953
Семейство
СъпругаНеджмие Ходжа (1945 – 1985)
ДецаИлир Ходжа (р.1949)
Сокол Ходжа
Пранвера Ходжа
ПодписEnver Hoxha (nënshkrim).svg
Енвер Ходжа в Общомедия

Заемал е длъжностите първи секретар на Албанската комунистическа партия (Албанска партия на труда от 1948 г.) в периода 1941 – 1985 г., министър-председател на Албания (1944 – 1954), министър на външните работи на Албания (1946 – 1953). Генерал.

Женен е за Неджмие Ходжа – секретар на Женската лига на Албания.

При управлението на Енвер Ходжа 200 хиляди албанци изчезват завинаги в затворите и трудовите лагери. Подлага на гонения хора с опозиционни възгледи, забранява свободното изповядване на религия и превръща Албания в атеистична република[1]

Политическа дейностРедактиране

През Втората световна война Енвер Ходжа основава антифашистки фронт през 1942 г. и се включва като партизанин през август 1943 когато предстоящата капитулация на Италия е очевидна. Той основава комунистически партизански отряди заедно с другаря си Мехмед Шеху, който през 1981 е убит по заповед на Ходжа, като смъртта му е представена за самоубийство, оклеветен е като югославски, съветски и американски шпионин, а семейството му е репресирано. В действителност самата Албанска комунистическа партия е създадена като клон на Югославската комунистическа партия от Титовите емисари Душан Мугоша и Миладин Попович, и през периода 1944 - 1948 - ма Албания е сателит на Титова Югославия.

След капитулацията на Италия през септември 1943 г. намиралата се в Албания Девета италианска армия преминава на страната на комунистическите партизани чрез споразумение между командващия армията генерал Каминиело и капрал Терцилио Кардинали от една страна и Енвер Ходжа и Мехмед Шеху от друга страна. По поръчение на Ходжа италианският капрал Терцилио Кардинали реорганизира 9-а италианска армия в партизанско поделение, наименувано „Антонио Грамши“ по името на лидера на Италианската комунистическа партия, което се командва от Кардинали, тъй като генерал Каминиело е пленен от германците в сражението при Круя и впоследствие разстрелян. Албанските комунистически партизани се въоръжават добре благодарение на оръжието от италианската армия и заедно с италианците водят боеве с отново окупиралите албанска територия германци, но много повече - срещу техните помагачи от новото албанско правителство, албанските националисти (с които е бил на път да се съюзи на конференцията в Мукле през периода 1 - ви - 3 август 1943 - та, но под натиска на сръбските емисари Светозар Вукманович и Миладин Попович Ходжа се отмята от споразумението, защото то предвижда присъединяване към следвоенната албанска държава на населените с албанци територии под сръбска и гръцка окупации), монархисти и албанската дивизия на СС „Скендербег“, превръщайки конфликта в гражданска война.[2]

До 1944 г., когато и Първа българска армия се включва във войната срещу Германия, а Червената армия започва настъпление в Сърбия, принуждавайки Вермахта да се изтегли от Вардарска Македония, Косово, Албания и Черна Гора [3] италианците и албанците са принудени да се укриват в албанските планини вследствие от огромните загуби в жива сила, понесени след боевете с германците при Круя и Либражди през 1943 и 1944 г. С навлизането на българските войски през октомври 1944 г. във Вардарска Македония и проведената от тях Косовска операция, вследствие на което изтеглящите се германски войски са унищожени и италианците и албанците обкръжават остатъците им в Албания като ги пленяват. Но след идването му на власт пропагандата му твърди, че партизаните му „сами“ са освободили Албания, с цел легитимирането на режима му.

На парада на победата на италианските войски и албанските партизани на 29 октомври 1944 г. в Тирана Енвер Ходжа марширува в италианска военна униформа, тъй като албанските комунисти са били зачислени в състава на 9-а армия след капитулацията на Италия през 1943 г. Той ръководи Албания от края на Втората световна война до смъртта си през 1985 г. Той е първи секретар на Албанската комунистическа партия (по-късно Албанска партия на труда). От 1944 до 1954 г. е министър-председател, от 1946 до 1953 г. е външен министър.

По време на авторитарното му управление след десталинизацията и Китайско - американското помирение страната изпада в пълна международна изолация и изостава силно във всяко едно отношение на стопанството, науката и обществения живот. Първоначално страната е член на Организацията на Варшавския договор на тогавашните социалистически страни, но я напуска през 1968 г.

Енвер Ходжа обявява Албания за първата в света атеистична република. Забранява свободното изповядване на вероизповедание, като до 1974 - та само католическата църква в Албания дава от редовете на духовенството си 38 новомъченици, и подлага на жестоки гонения всички хора с опозиционни възгледи.

Политики против албанските национални интересиРедактиране

По време на Втората световна война Енвер Ходжа отхвърля искането на Покрайненския комитет на ЮКП за Косово за присъединяване към Албанската комунистическа партия, а до падането на сталинисткия режим през 1990 - та година Албания не осъществява политически действия в защита на косовските албанци, докато за сметка на това режима му е активен в защитата на различни комунистически партии и революционни организации по света, като именно на Албания е инициативата за приемането на комунистическия континентален Китай в ООН през 1971 - ва година и съответното изгонване от него на Тайван. Всички албански националисти, зовящи за борба против окупацията на албанските територии от сърби и гърци, са заклеймявани като "шовинисти", "предатели", "реакционери" и подобни, заклеймявайки и забранявайки дори класическия албански епос "Лютнята на Маличи", вдъхновен от албанския и с елементи взаимствани и от българския фолклор. През 1969 - та и 1976 - та публично обещава на Югославия поддръжка, ако тя бъде нападната от Съветския съюз, защото народите й били показали "храбростта" си. Между десталинизацията и Китайско - американското помирение китайците са обявявани от режима като "по - близки" за албанците, отколкото косовските им сънародници, които са третирани с презрение, а понятието "нация" почти изчезва от обръщение, заменяйки се с "народ" и "население", и с преподаването на историята на държавата Албания, а не на народа й, отлъчва от историята й косовските Албанци, а когато през 1981 - ва Ходжа публично признава съществуването на 6 милионна разделена албанска нация, обявява, че тя трябвало да защитава Албанската държава, а не обратното, а териториални претенции към Югославия не са предявявани.[4]Също така 5 - та и 6 - та албански дивизии се сражават през 1945 - та против изтеглящите се германци в Северна Югославия, давайки повече от 700 жертви, докато по същото време албанците в Чамерия, където Ходжа през февруари 1943 - та създава отряд с името на областта, превърнал се по - късно в батальон с над 2 хиляди партизани, който през втората половина на 1944 - та изпраща в Югославия, са подложени на гръцки геноцид. След краят на войната пък вместо да се погрижи за връщането на прогонените чами по родните им земи, се намесва в Гражданската война в Гърция в комунистическа полза, накърнявайки международните симпатии към прогонените от Чамерия албанци, през 1953 - та конфискува гръцките документи и отнема гръцкото гражданство на бежанците чами, намиращи се в Албания, а през 1960 - та със скалъпен процес срещу група от 65 чами начело с адмирал Теме Сейко Ходжа премахва елита им, а освен това репресира семействата им и цялата етнографска група като цяло. Той не привества и конференцията в Буджан, проведена на 31 декември 1943 - 2 януари 1944 - та в Буян на Тропоя и изразила волята за обединение на Косово с Албания чрез съпротивителното движение, а официозът на комунистическата партия премълчава това искане в резолюцията на конференцията.[5]

Противоатомни бункериРедактиране

Разпорежда изграждането на стотици хиляди противоатомни бункери в цялата страна. Задейства мощен пропаганден апарат, който убеждава хората, че изграждат уникално преуспяващ строй и че това неминуемо ще доведе до опити от другите държави за унищожаване на Албания. Издава директива за изграждане във всяко селище и месторабота на противоатомни бункери и дълги отбранителни линии с дълбоки траншеи и подземни коридори.

За няколко години Албания е покрита с над 700 000 бетонни бункера (малките от които наподобяват гъби), множество отбранителни съоръжения. Целта е в бункерите да има място за цялото население на Албания и те винаги да се поддържат снабдени с провизии за месеци живот в тях. Разходите са два пъти по - високи, а използваният бетон - три пъти повече от тези при строителството на френската отбранителна линия Мажино.

Тази политика струва доста лишения на албанския народ. Практически бункерите са неизползваеми за нищо в мирно време, не са осигурени с достатъчно боеприпаси, а е и съмнителна пригодността им в случай на ядрена война срещу Албания. Също така това води до недостиг на жилища ,лошо качество на пътищата и загуба на обработваема земя, а годишно по време на строителството им умират между 70 и 100 души. Министърът на отбраната и член на политбюро генерал Бекир Балаку, протестиращ срещу тази безумна кампания, е арестуван и разстрелян заедно със свои съратници по скалъпени обвинения за организиране на прокитайски преврат.

Култ към личносттаРедактиране

В типичен авторитарен стил Ходжа издига личността си в култ. В цялата страна са разлепени негови портрети, издигнати са масивни паметници, редица обекти са наименувани на него. Той се превръща в абсолют в държавата. Дори телевизията предава единствено само за него, обикновените албанци нямат възможност за подобен лукс. Парадоксален е и фактът, че Албания – страна с огромни количества естествен асфалт, e имала едва няколко десетки километра асфалтирани пътища – от президентския дворец до летището.

 
Албанка прекопава земя около дълговременно отбранително съоръжение

Становища на Енвер Ходжа за Македонския въпросРедактиране

В книгата си от 1980 - та "Хрущовци" поддържа като справедливо осъщественото от Методи Шаторов през 1941 - ва присъединяване на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония към БКП, пишейки, че е контактувал и е действал заедно с поддръжниците на Шаторов, свързани с Българската комунистическа партия, договаряйки контактите на македонска територия, пишейки определението македонска в кавички, отхвърляйки по този начин сърбокомунистическата пропаганда за съществуването на "Македонска нация", а в излязлата през 1983 - та година друга своя книга "Титовци" пише, че албанците са се борели заедно с българите против сръбските претенции и терор и са си помагали, а Българските и Албанските чети по време на националните борби и Балканските войни са били тясно свързани помежду си, осъществявали са съвместни бойни действия и заедно са се прикривали, и макар че не споменава Македония, е ясно, че тези действия са били осъществени в области, където българите и албанците са съседи, които са били точно в тази област, където през септември 1913 - та заедно осъществяват Охридско-Дебърското въстание против сръбските окупатори, и заявява, че югославяните са желаели да подценят борбата на Българите и са я третирали с презрение поради Македонския въпрос, като по този начин непряко признава Българския характер на местното славянско население на Македония.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Параноите на Енвер Ходжа – в Дойче Веле
  2. Trix, Frances. The Sufi Journey of Baba Rexheb. University of Pennsylvania Press, 2009. ISBN 978-1-934536-12-4. с. 72.
  3. Krigstagebuch des Kommandierenden Admiral Adria, Räumung der ostadriatische Küste von Senj bis Valona unter Decknamen »Herbstgewitter«, Архив Војноисторијског института (Војни архив), Немачка архива, Микротека, Лондон, R-2/918-932
  4. Pëllumb Xhufi dhe shpikja e Enver Hoxhës nacionalist
  5. Roli i Enver Hoxhës për Kosovën dhe çështjen kombëtare
  6. Проспиената геополитичка промена на Балканот

Външни препраткиРедактиране