Еникьой (вилает Родосто)
За други села с това име вижте Еникьой.
Ени кьой (на турски: Pınarca, Пънарджа) е село във вилает Родосто, Община Черкез кьой (Çerkezköy).
|
Еникьой Pınarca |
|
|---|---|
  Еникьой  Еникьой |
|
| Страна |
 Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Родосто |
| Надм. височина | 205 m |
| Население | 1600 души (2009) |
| Пощенски код | 59500 |
| Телефонен код | +0282 |
ГеографияРедактиране
Намира се 5 километра сесероизточно от общинския център, в близост до границата с Вилает Истанбул недалеч от Чорлу.[1]
ИсторияРедактиране
Старият център на селото е голямата чешма – Коджа чешма. В своите изследвания професор Любомир Милетич описва този район с компактно българско население[2] в Одринска Тракия недалеч от Чорлу. След 1878 г. са заселени и мюсюлмани бежанци от Габрово и Севлиево.
През Балканските войни 1912-1913 г. тук за близо година е установена българска власт.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Иени кьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
През юли 1913 година през Междусъюзническата война турски части нахлуват в областта и българското население на Еникьой бяга в България. По Цариградския мирен договор след Междусъюзническата война областта остава в Османската империя. С приключването на Първата световна война по Севърския договор в 1919 г. цяла Източна Тракия е дадена на Гърция, но в Гръцко-турската война гърците са разбити и турската власт е възстановена.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Еникьой
Стоян Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[4]
БележкиРедактиране
- ↑ www.yerelnet.org.tr
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 300.