Отваря главното меню

Чорлу̀ (на турски: Çorlu) е град в Република Турция, Източна Тракия. Градът е част от вилаета Родосто, а населението му е 235 354 жители (2012).

Чорлу
Çorlu
EmlakKonutFraBroen.jpg
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Родосто
Надм. височина 161 m
Население 262 862 души
Пощенски код 59860 – 1
Телефонен код 0282
Официален сайт www.corlu-bld.gov.tr
Чорлу в Общомедия

ИсторияРедактиране

Реликви от бронзовата епоха са открити в различни райони на Тракия, включително Çorlu, а през 1000 г. пр.н.е. районът е фригийско-гръцка колония, наречена Tzirallum, Tzirallun или Tzirallon (Τζιραλλονό). След това районът е контролиран от гърци, перси, римляни и византийци.

По време на римско и византийско време градът бил наричан Tzouroulos или Syrallo. Zorolus е титулярна епископия на Католическата църква.

За историята и състоянието на Чорлу през 1762 г. споменава Руджер Йосип Бошкович. Тогава там живели около 3000 турци, 250 гръцки семейства, 100 арменци и 10 евреи. Имало е 3 джамии, гръцка и арменска черкви, медресе и хан (страноприемница) [1].

През XIX век в две махали на града живеят и българи преселници от Странджанско, Средногорско и Севлиево.[2]

При избухването на Балканската война през 1912 година 5 души от Чорлу са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] В 21 век Чорлу е съвременен промишлен град на територията на който се намират многобройни фабрики и заводи, предимно от текстилната и шивашката промишленост. В града живеят и работят много преселници от България.

ЛичностиРедактиране

Родени в Чорлу
  •   Иван Христов Танев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[4]
  •   Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, четата на Никола Андреев[5]
  •   Кочо Гараев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[6]
  •     Манук Авдикян (Авдукян), 24 (30)-годишен, македоно-одрински опълченец, Серска чета, 15 щипска дружина[7]
  •   Пеньо Чернев (Черньоолу, Шипкалията), български хайдутин[8]
  •   Петър Кръстев Гарбижанов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[6]

БележкиРедактиране

  1. Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 22
  2. Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.123.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 689.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  6. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 139.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  8. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 147.