Отваря главното меню

Чорлу̀ (на турски: Çorlu) е град в Република Турция, Източна Тракия. Градът е част от вилаета Родосто, а населението му е 235 354 жители (2012).

Чорлу
Çorlu
EmlakKonutFraBroen.jpg
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Родосто
Надм. височина 161 m
Население 262 862 души
Пощенски код 59860 – 1
Телефонен код 0282
Официален сайт www.corlu-bld.gov.tr
Чорлу в Общомедия

ИсторияРедактиране

За историята и състоянието на Чорлу през 1762 г. споменава Руджер Йосип Бошкович. Тогава там живели около 3000 турци, 250 гръцки семейства, 100 арменци и 10 евреи. Имало е 3 джамии, гръцка и арменска черкви, медресе и хан (страноприемница) [1].

През XIX век в две махали на града живеят и българи преселници от Странджанско, Средногорско и Севлиево.[2]

При избухването на Балканската война през 1912 година 5 души от Чорлу са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] В 21 век Чорлу е съвременен промишлен град на територията на който се намират многобройни фабрики и заводи, предимно от текстилната и шивашката промишленост. В града живеят и работят много преселници от България.

ЛичностиРедактиране

Родени в Чорлу
  •   Иван Христов Танев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[4]
  •   Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, четата на Никола Андреев[5]
  •   Кочо Гараев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[6]
  •     Манук Авдикян (Авдукян), 24 (30)-годишен, македоно-одрински опълченец, Серска чета, 15 щипска дружина[7]
  •   Пеньо Чернев (Черньоолу, Шипкалията), български хайдутин[8]
  •   Петър Кръстев Гарбижанов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[6]
Починали в Чорлу
  •   Петър Дим. Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 14 декември 1912 година[9]
  •   Спас Марков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 5 януари 1913 година[10]

БележкиРедактиране

  1. Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 22
  2. Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.123.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 689.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  6. а б „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 139.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  8. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 147.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 99
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 40