Епиграф (литература)
Епиграфът е кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му. Епиграфът като цитат от чужд текст разчита на авторитета на чуждия текст, пренася ценността на цитираната творба и престижа на нейния автор върху цитиращото произведение[1]. Епиграфите увеличават възможностите на автора за морално въздействие, за предварително внушаване на идеята като формула, подготвяща читателя за същността на творбата[2].
ПримериРедактиране
- Фьодор Достоевски в романа „Бесове“ използва за епиграф част от Евангелието от Лука.
- В романа си „Братя Карамазови“, Достоевски използва за епиграф цитат от Йоановото евангелие.
- Епиграфът на одата „Караджата“ – част от „Епопея на забравените“ – е цитат от стихотворението на Хр. Ботев „Хаджи Димитър“
- Епиграфът на „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски е: Посветено на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!“
- В „Доктор Фаустус“ Томас Ман използва за епиграф част от втора песен на Дантевия „Ад“
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Паратекст и смисъл във Вазовата „Епопея на забравените“, Снежана Великова, Страшимир Цанов
- ↑ Радев, И., Българската литература на XIX век. От анонимност към авторство, В.Търново, 2002.