Отваря главното меню

Ервин Щритматер (на немски: Erwin Strittmatter) е сорбско-немски белетрист, пищещ на немски език. Той е един от най-значимите писатели от Източна Германия, член на Академията на изкуствата на ГДР.

Ервин Щритматер
Erwin Strittmatter
Ервин Щритматер през 1992 г.
Ервин Щритматер през 1992 г.
Роден 14 август 1912 г.
Починал 31 януари 1994 г. (81 г.)
Професия белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, разказ
Съпруга Ева Щритматер
Уебсайт
Ервин Щритматер в Общомедия

БиографияРедактиране

Ервин Щритматер е роден в семейството на хлебар и търговец на колониални стоки. Баща му е немец, а майка му произхожда от лужишките сорби. През 1924-1930 г. Щритматер учи в реална гимназия в родния си град (впоследствие тя е наречена на неговото име). Не завършва училището поради недостиг на средства и на 17-годишна възраст започва да се обучава за хлебар. По-късно работи като хлебар, сервитьор, шофьор, общ работник и помощник на ветеринарен лекар. В началото на 30-те години влиза в Германската социалдемократическа партия. След идването на националсоциалистите на власт през 1933 г. Щритматер работи в химическо предприятие в Тюрингия.

През август 1940 г. Ервин Щритматер доброволно желае да служи във Вафен-СС, но е отхвърлен. През 1941 г. името му е вписано в 325-ти батальон на полицията по сигурността[1], която е подчинена на SS и има за задача депортирането на евреи от Атина. През октомври до декември 1941 г. подразделението на Щритматер е разположено в Краков вероятно като охрана на гетото. По-късно взима участие в сраженията на територията на Словения, Финландия и Гърция, а също е включено в борбата с партизанското движение. Ервин Щритматер отрича да е участвал в наказателни акции, понеже е заемал длъжността ротен писар.

През март 1945 г. Щритматер дезертира и няколко месеца живее без документи в югозападна Бохемия. Разпитан е от американските войски, но е освободен, понеже го смятат за цивилен.

След края на Втората световна война Ервин Щритматер се завръща в Германия и работи в Заалфелд отначало като хлебар, а по-късно става кореспондент и главен редактор на в-к Меркише фолксщиме. През 1950 г. е публикувана първата му творба „Ochsenkutscher“. През 1952 г. пише пиесата „Katzgraben“ – за класовата борба на село. Пиесата е отхвърлена от театъра в Потсдам, но привлича вниманието на Бертолт Брехт и през 1953 г. е поставена в театъра Берлинер ансамбъл.

От 1954 до смъртта си Ервин Щритматер живее като писател на свободна практика в бранденбургското селце Шулценхоф, което има само 14 жители и 7 къщи. През 1956 г. се жени за Ева Щритматер (1930-2011), която става една от най-ярките поетеси на ГДР и живее с него до края на живота му. От 1958 до 1964 г. Ервин Щритматер е таен сътрудник на ЩАЗИ. През 1959-1961 г. става първият секретар на Съюза на немските писатели (ГДР). През 1963 г. пише романа „Оле Бинкоп“ (Ole Bienkopp), едно от най-четените литературни произведения в ГДР, понеже преодолява ограниченията на социалистическия реализъм и изобразява трагичен герой, който критикува представители на управляващата Единна социалистическа партия на Германия. През 1963-1972 г. Щритматер пише изключително новелистика. През 1983, 1987 и 1992 г. са публикувани трите части на трилогията му „Магазинът“ (Der Laden), посветена на родния му град, проблемите на отношенията между немци и сорби и изграждането на ново общество в ГДР. През 1998 г. на базата на трилогията е заснет едноименен игрален филм, който получава Наградата на немската телевизия Адолф Гриме.

През 1955 г. на Ервин Щритматер е присъдена Националната награда на ГДР за романа му на младежка тема „Тинко“ (Tinko). През 1961 г. писателят получава Литературната награда Лесинг.

Прозата на Ервин Щритматер е преведена на повече от 40 езика.

БиблиографияРедактиране

  • Ochsenkutscher (1950)
  • Eine Mauer fällt (1953)
  • Katzgraben (1953)
  • Tinko (1954)
Тинко, изд. Народна култура, София (1957), прев. Тодор Берберов
  • Paul und die Dame Daniel (1956)
  • Katzgraben – Szenen aus dem Bauernleben. Mit einem Nachspiel (1958)
  • Der Wundertäter (1957, 1973, 1980)
  • Die Holländerbraut (1959)
  • Pony Pedro (1959)
Понито Педро, изд. Народна младеж, София (1962), прев. Димитър Статков
  • Ole Bienkopp (1963)
Оле Бинкоп, изд. НС ОФ, София (1968), прев. Цветана Узунова-Калудиева
  • Schulzenhofer Kramkalender (1966)
  • Die Holländerbraut – Schauspiel in fünf Akten (1967)
  • Ein Dienstag im Dezember (1969)
  • Ein Dienstag im September (16 Romane im Stenogramm, 1970)
Един малък град на тази земя, изд. Народна култура, София (1973), прев. Недялка Попова
  • 3/4hundert Kleingeschichten (1971)
  • Die Nachtigall-Geschichten (1972, 1977, 1985)
  • Die blaue Nachtigall (oder Der Anfang von etwas) (1976)
  • Sulamith Mingedö, der Doktor und die Laus (1977)
  • Meine Freundin Tina Babe (1977)
Моята приятелка Тина Бабе, изд. Народна култура, София (1980), прев. Недялка Попова
  • Die alte Hofpumpe (1979)
  • Selbstermunterungen (1981)
  • Wahre Geschichten aller Ard(t) (1982)
  • Der Laden (1983, 1987, 1992)
  • Ponyweihnacht (1984)
  • Grüner Juni (1985)
  • Lebenszeit (1987)
  • Die Lage in den Lüften (1990)
  • Der Weihnachtsmann in der Lumpenkiste (2003)
  • Flikka (1992)
  • Wie ich meinen Großvater kennenlernte
  • Vor der Verwandlung (1995)
  • Geschichten ohne Heimat (2002)
  • Wie der Regen mit dem See redet (2002)
  • Kalender ohne Anfang und Ende – Notizen aus Piestany (2003)
  • Lebenszeit – Ein Brevier (2005)
  • Todesangst – Eine Nacht (2005(
  • Nachrichten aus meinem Leben – Aus den Tagebüchern 1954–1973 (2012)
  • Der Zustand meiner Welt – Aus den Tagebüchern 1974–1994 (2014)

Отличия и наградиРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране