Тодор Берберов
Тодор Йончев Берберов е български преводач от немски език.
Тодор Берберов | |
български преводач | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Биография
редактиранеТодор Берберов е роден на 18 юни 1911 година в София. Следва философия и немска филология в Париж и Берлин. След връщането си в България преподава, превежда немска художествена литература и е сътрудник и секретар на вестник „Литературен глас“.[1]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Берберов е съден от т.нар. „Народен съд“, прекарва седем години в затвори и в концентрационния лагер „Белене“. Освободен е през 1955 година и отново започва да се занимава с преводи.[1]
През следващите години Тодор Берберов се утвърждава като един от водещите български преводачи от немски език, като превежда произведения на някои от най-значимите автори на немската литература като Йохан Волфганг Гьоте, Ернст Теодор Амадеус Хофман, Хайнрих Ман, Томас Ман, Хайнрих Бьол, Мартин Валзер. През 1974 година е сред учредителите на Съюза на преводачите.[1] Награждаван е с орден „Кирил и Методий“ I степен.[1]
Тодор Берберов умира на 11 април 1988 година в София.[1]
Преводи
редактиране- Ервин Щритматер, „Тинко“, роман, 1957
- Б. Травен, „Бунтът на бесените“, роман, 1958
- Херман Зудерман, „Котешката пътека“, роман, 1960, 1991
- Хайнрих Бьол, „Билярд в девет и половина“, роман, 1962, 1986, 1999
- Херберт Нахбар, „Сватба в Ленекен“, роман, 1963
- Стефан Хайм, „Очите на разума“, роман, 1964
- Мартин Валзер, „Бракове във Филипсбург“, роман, 1969
- Томас Ман, „Вълшебната планина“, роман, 1972, 1984, 2001
- Херберт Ото, „Например... Йозеф“, роман, 1973
- Франц Фюман, „Островът на мечтите“, разкази и новели, 1974
- Хайнрих Ман, „Верноподаникът“, роман, „Чудесното“, „Непознатият“, „Пипо Спано“, „Кобес“, новели, 1974
- Томас Ман, „Лоте във Ваймар“, роман, 1975, 1976
- Курт Тухолски, „Интервю със себе си“, избрани творби, 1976
- Хайнрих Ман, „Триминутен роман“, новели, 1977
- Хайнрих Ман, „Малкият град“, роман, 1978
- Хайнрих Ман, „Зрялата възраст на крал Анри IV“, роман, 1980, 1986
- Йохан Волфганг Гьоте, „Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка“, драма, 1980
- Йохан Волфганг Гьоте, „Вилхелм Майстер. Години на учение“, роман, 1981
- Йохан Волфганг Гьоте, „Вилхелм Майстер. Години на странстване или отричащите се“, роман, 1982
- Йохан Волфганг Гьоте, „Пътешествие в Италия“, писма, максими и размисли, 1983
- Курт Тухолски, „Интервю със себе си“, избрани творби, 1986
- Франц Фюман, „Буреносно цвете“, разкази, 1987
- Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Пясъчният човек“, приказка, 1987
- Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Лешникотрошачката“, приказка, 1996
- Ернст Теодор Амадеус Хофман, „Приказни новели“, 2001