Еремия

село в община Невестино, обл. Кюстендил

Еремия е село в Западна България, в община Невестино, област Кюстендил.[2]

Еремия
България
42.2069° с. ш. 22.8413° и. д.
Еремия
Област Кюстендил
42.2069° с. ш. 22.8413° и. д.
Еремия
Общи данни
Население112 души[1] (15 март 2024 г.)
5,19 души/km²
Землище21,686 km²
Надм. височина538 m
Пощ. код2585
Тел. код07930
МПС кодКН
ЕКАТТЕ27574
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим политик; 2003)
Еремия в Общомедия

География

редактиране
 
с. Еремия
 
с. Еремия

Село Еремия се намира в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е от двете страни на река Еремийска. Отстои на 7 км от с. Невестино. Съставено е от махали: Секалето, Брашненичка, Цоцоманска, Мурджовска, Костовска, Гугушанска, Бумбарска, Стойковска, Влашка, Яновска, Каймаканска, Езерска, Хановете (център), Златковска, Ковачка, Ивановска, Янчовска, Марковска, Керелска, Пенковска, Шопкинска, Чифличка, Гоцевска, Геровска, Лесовска, Стаменковска, Мухтийска, Щърбевска, Фудулска, Манчовска, Якимовска, Шопска, Цинцовска, Ясикарска, Писарска, Натовска.

На около 5 км западно от селото има останки от късноантична крепост. Еремия е старо средновековно селище.

Споменава се в турски регистър от 1576 г. с името Еремие. През 1866 г. са регистрирани 85 домакинства с 601 жители. Още преди Освобождението – в 1871 г. в селото е открито училище, а през 1927 г. е построена училищна сграда.

През 1893 г. землището на селото включва 8110 дка ниви, 5480 дка гори, 395 дка естествени ливади, 314 дка овощни и зеленчукови градини, 364 дка лозя, пасища и др. и се отглеждат 2280 овце, 1139 кози, 561 говеда и 253 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (зърнопроизводство, овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти (шивачи, зидари), в селото има 3 бакалници (магазини за търговия на дребно, предимно със стоки с ежедневна употреба). Основано е земеделско спестовно-заемно дружество „Свети Симеон“ (1909). През 1956 г. е учредено ТКЗС „Васил Левски“, което впоследствие прераства в ДЗС, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Струма“ – село Невестино.

През 1902 г. е построена църквата „Свети Димитър“, която е една от забележителностите на селото, а през 1929 г. е основано читалище. През 1946 г. е открита пощенска станция. Селото е електрифицирано и водоснабдено през 1947 г. Открита е здравна служба, през 1962 г. е построена нова читалищна сграда. Голяма част от улиците са асфалтирани.

Население

редактиране

Брой и състав

редактиране

Брой при преброявания на населението:

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 879 1449 1915 2119 2190 1703 1205 873 587 168

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 157 100,00
Българи 152 96,81
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 4 2,54

Активни миграционни процеси.

Село Еремия принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития

редактиране

Личности

редактиране
  • Стоян Евтимов Кьосев (1910 – 2002) – електротехник. Завършил е техникум в Радомир. Владее немски. Електрифицира селото. Участва във Втората Световна Война.
  • Милан Георгиев Керелски (1919 – 2010) – общественик, публицист, историк, краевед и деятел на антифашиското и дружеството за приятелство с Русия. Завършил е история в Софийския университет, бил е директор на Керамичната фабрика в с. Багренци, общинското предприятие „Здрава храна“ и ДП „Книгоразпространение“ – Кюстендил. Има стотици публикации в печата. Бил е кореспондент на в-к „Отечествен фронт“ и радио „София“. Автор на редица книги („От бащи, деди, прадеди и след тях“, „Окупацията на Кюстендил от ВМРО през 1922 година“, „Село Еремия“ и др.). По негова инициатива са изградени паметниците в памет на загиналите руски войници в селата Коняво и Еремия, на лесовъда Йордан Митрев в Кюстендил, на мястото на работилницата за бомби и хладно оръжие за четите за освобождаването на Македония, лично посещавана от войводата Гоце Делчев в село Длъхчево-Сабляр, и др.

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 215 - 216.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)