Еремия
Еремия е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.[2]
| Еремия | |
  Еремия  Еремия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 112 души[1] (15 март 2024 г.) 5,19 души/km² |
| Землище | 21,686 km² |
| Надм. височина | 538 m |
| Пощ. код | 2585 |
| Тел. код | 07930 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 27574 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Невестино Димитър Стаменков (независим политик; 2003) |
| Еремия в Общомедия | |
География
редактиране
Село Еремия се намира в планински район, в географската област Пиянец, югоизточно от град Кюстендил. Разположено е от двете страни на река Еремийска. Отстои на 7 км от с. Невестино. Съставено е от махали: Секалето, Брашненичка, Цоцоманска, Мурджовска, Костовска, Гугушанска, Бумбарска, Стойковска, Влашка, Яновска, Каймаканска, Езерска, Хановете (център), Златковска, Ковачка, Ивановска, Янчовска, Марковска, Керелска, Пенковска, Шопкинска, Чифличка, Гоцевска, Геровска, Лесовска, Стаменковска, Мухтийска, Щърбевска, Фудулска, Манчовска, Якимовска, Шопска, Цинцовска, Ясикарска, Писарска, Натовска.
Население
редактиране| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2010 |
| Население | 879 | 1449 | 1915 | 2119 | 2190 | 1703 | 1205 | 873 | 587 | 168 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 157 | 100,00 |
| Българи | 152 | 96,81 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 4 | 2,54 |
История
редактиранеЕремия е старо средновековно селище. Споменава се в турски регистър от 1576 г. с името Еремие.
През 1866 г. са регистрирани 85 домакинства с 601 жители.
През 1893 г. землището на селото включва 8110 дка ниви, 5480 дка гори, 395 дка естествени ливади, 314 дка овощни и зеленчукови градини, 364 дка лозя, пасища и др. и се отглеждат 2280 овце, 1139 кози, 561 говеда и 253 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (зърнопроизводство, овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти (шивачи, зидари), в селото има 3 бакалници.
Още преди Освобождението – в 1871 г. в селото е открито училище, а през 1927 е построена училищна сграда.
Основано е земеделско спестовно-заемно дружество „Свети Симеон“ (1909). През 1902 г. е построена църквата „Свети Димитър“, а през 1929 г. е основано читалище.
През 1946 г. е открита пощенска станция. Селото е електрифицирано и водоснабдено през 1947 г.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Васил Левски“, което вписледствие прераства в ДЗС, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „СТрума“ – село Невестино.
Открита е здравна служба, през 1962 г. е построена нова читалищна сграда. Голяма част от улиците са асфалтирани.
Активни миграционни процеси.
Исторически, културни и природни забележителности
редактиране- Църква „Свети Димитър“ (1902)
- Останки от късноантична крепост – на около 5 км западно от селото.
Религии
редактиранеСело Еремия принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Редовни събития
редактиране- Общоселски събор всяка година на 1 май.
- Курбан на Димитровден (църквата в с. Еремия носи името на Свети Димитър).
Личности
редактиране- Стоян Евтимов Кьосев (1910 – 2002) – електротехник. Завършил техникум в Радомир. Владее немски. Електрифицира селото. Участва във Втората Световна Война.
- Милан Георгиев Керелски (1919 – 2010) – общественик, публицист, историк, краевед и деятел на антифашиското и дружеството за приятелство с Русия. Завършил е история в Софийския университет, бил е директор на Керамичната фабрика в с. Багренци, общинското предприятие „Здрава храна“ и ДП „Книгоразпространение“ – Кюстендил. Бил е кореспондент на в-к „Отечествен фронт“ и радио „София“. Автор е на редица книги („От бащи, деди, прадеди и след тях“, „Окупацията на Кюстендил от ВМРО през 1922 година“, „Село Еремия“ и др.). Има стотици публикации в печата. По негова инициатива са изградени паметниците в памет на загиналите руски войници в селата Коняво и Еремия, на лесовъда Йордан Митрев в Кюстендил, на мястото на работилницата за бомби и хладно оръжие за четите за освобождаването на Македония, лично посещавана от войводата Гоце Делчев в село Длъхчево Сабляр, и др.
Литература
редактиране- Танев, Стоян – „Невестино“, 2004 г.
- Керелски, Милан, „Еремия“, 2005 г.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 215 - 216.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)