Ериклер
Ериклер или Ереклер или Ериклери (на турски: Erikler) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград
| Ериклер Erikler | |
| — село — | |
  Ериклер  Ериклер | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 397 m |
| Население | 719 души (2000) |
География
редактиранеСелото се намира на 12 километра северозападно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История
редактиранеВ XIX век Ериклер е село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Ериклер (Erikler) е село със 160 домакинства и 315 жители мюсюлмани и 378 българи.[1]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Ериклер живеят 75 български екзархийски семейства.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ериклер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Ериклер се изселва след Междюсъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция.
Личности
редактиране- Родени в Ериклер
Атанас Гьорков (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]- Георги Стоянов Кирков (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, кантонер, неграмотен, служил в 1-ва рота на Лозенградската партизанска дружина, начело с Димитър Аянов, 4 рота на 15 щипска дружина;[5] на 22 март 1943 година като жител на Бургас подава молба за българска народна пенсия, която е е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[6]
- Димитър Стефанов (1884 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]
- Стойко Георгиев (1879 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]
- Траян Камбуров (1880 - след 1943), деец на ВМОРО
- Яни Стоянов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[7]
- Починали в Ериклер
- Ангел Димов Войников, български военен деец, младши подофицер, загинал през Балканската война[8]
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 32-33.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
- ↑ а б в Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 666.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 136 - 137.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 682.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 36