Ериклер или Ереклер (на турски: Erikler) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

Ериклер
Erikler
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 397 m
Население 719 души (2000)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 12 километра северозападно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

ИсторияРедактиране

В 19 век Ериклер е село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ериклер (Erikler) е село със 160 домакинства и 315 жители мюсюлмани и 378 българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Ериклер живеят 75 български екзархийски семейства.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ериклер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Ериклер се изселва след Междюсъюзническата война в 1913 година, когато селото остава в Турция.

ЛичностиРедактиране

Родени в Ериклер
  •   Атанас Гьорков (1878 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]
  •   Георги Стоянов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 4 рота на 15 щипска дружина[5]
  •   Димитър Стефанов (1884 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]
  •   Стойко Георгиев (1879 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[4]
  •   Яни Стоянов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[6]

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 32-33.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  4. а б в Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 666.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 682.