Ерникьой или Ирникьой (на гръцки: Ποντισμένο, Пондисмено, катаревуса: Ποντισμένον, Пондисменон, до 1927 година Ερνή Κιόι, Ерни Кьой[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година има 1589 жители.

Ерникьой
Ποντισμένο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 26 m
Население 1589 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и северно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини). Слято е със Спатово.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век Ерникьой е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак.

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Ерникьой (Erni-keuï) има 157 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 350 жители българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ирни кьой, старото му българско название Еднокукьово махала, големо село на С от Баракли Джумая; произвожда най-добра пшеница и лозя. Къщи 40 български, 40 турски, 15 черкезки и 150 цигански.[3]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век селото има 675 жители, от които 300 българи, 120 турци, 75 черкези и 180 цигани.[4]

Всички християни от Орманли са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ерникьой (Erni-Keuy) има 400 българи патриаршисти гъркомани и 600 цигани, като в селото има 1 начално гръцко училище.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Пондисменон. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 44 бежанско семейство и 188 души бежанци.[6]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849-850.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199 и 200 – 201. (на френски)
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012