Ерникьой
Ерникьой или Ирникьой (на гръцки: Ποντισμένο, Пондисмено, катаревуса: Ποντισμένον, Пондисменон, до 1927 година Ερνή Κιόι, Ерни Кьой[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година има 1589 жители.
| Ерникьой Ποντισμένο | |
| — село — | |
  Ерникьой  Ерникьой  Ерникьой | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 26 m |
| Население | 1589 души (2001) |
География
редактиранеСелото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и северно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини). Слято е със Спатово.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеПрез XIX век Ерникьой е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак.
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Ерникьой (Erni-keuï) има 157 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 350 жители българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Ирни кьой, старото му българско название Еднокукьово махала, големо село на С от Баракли Джумая; произвожда най-добра пшеница и лозя. Къщи 40 български, 40 турски, 15 черкезки и 150 цигански.[3] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век селото има 675 жители, от които 300 българи, 120 турци, 75 черкези и 180 цигани.[4]
Всички християни от Орманли са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ерникьой (Erni-Keuy) има 400 българи патриаршисти гъркомани и 600 цигани, като в селото има 1 начално гръцко училище.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Пондисменон. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 44 бежанско семейство и 188 души бежанци.[6]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Балджи[7] | Μπαλτζί | Мелисия | Μελίσσια[8] | местност С от Ерникьой[7] |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849-850.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199 и 200 – 201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)