Спатово (дем Долна Джумая)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Спатово.

Спатово или Спатьово (на гръцки: Κοίμηση, Кимиси, катаревуса: Κοίμησις, Кимисис, до 1927 година Σπάτοβον, Спатовон) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1539 жители (2001).

Спатово
Κοίμηση
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 23 m
Население 1539 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Сярското поле северозападно от град Сяр (Серес) и северно от демовия център Долна Джумая (Ираклия), близко до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини). Слято е с Ерникьой.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име или прякор Спатьо, Спато.[1]

В Османската империяРедактиране

През XIX век Спатово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Спатово (Spatovo) е посочено като село със 185 домакинства, като жителите му са 630 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1350 жители, всички българи християни.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Спатово, село и чифлик на ЮЗ от Демир Хисар, сред пътя за Джумая. Блатиста и твърде плодовита почва; развъждат свинье. Гръцка църква, навремени, и училище.[4]

След Илинденското въстание в 1904 година по-голямата част от селото минава под върховенството на Българската екзархия[5] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Спатово се състои от 2000 жители, от които 1280 българи екзархисти и 720 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 100 ученика и 1 гръцко с 2 учители и 5 ученика.[6] Но според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Спатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

Спатово е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Седма пехотна рилска дивизия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Голяма част от населението на селото се изселва в България - главно в Петрич, Свети Врач и района. През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци-бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година, Спатово е смесено бежанско село със 120 бежански семейства с 483 души.[8]

През 1927 година селото е прекръстено на Кимисис, в превод успение.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Спатово
  •   Атанас Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[10]
  •   Велик Динев (1880/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 1 рота на 13 кукушка дружина[11]
  •   Давко Спатовали, брат на Илия Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[12]
  •   Димитър Мазнейков (1926 – 2011), български стопански деец, агроном
  •   Дине Спатовали, български революционер, заловен в 1897 година и към 1904 година все още е в Серския затвор[12]
  •   Доне Лазаров (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[13]
  •   Илия Г. Илиев (1862 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[14]
  •   Илия Георгиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[15]
  •   Илия Михайлов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[16]
  •   Илия Спатовали, брат на Давко Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[12]
  •   Лазар Гайдаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[17]
  •   Личо Николов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[18]
  •   Начо Спатовали, български революционер, четник при Коста Мухчината[12]
  •   Павел Димитров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, Продоволствен транспорт на МОО[19]
  •   Павле Ангелов, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, четата на Дончо Златков[20]
  •   Сотир Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[21]
  •   Стою Стоянов (1873/1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина[22]
  •   Ташо Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[23]
  •   Тимо Ангелов (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина[24]
  •   Тодор Константинов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[25]
  •   Тольо К. Тодев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[26]
  •   Тома Димитров Костов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[27]
  •   Тома Джанкушев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[17]
  •   Христо Лазаров, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[17]
  •   Янак Петров (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[28]
Починали в Спатово
  •   Сава Захариев Попгеоргиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[29]

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 198.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
  5. а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 239.
  12. а б в г Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 312.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 156.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 458 – 459.
  17. а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 507.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 678.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 679.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 228.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 369.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 705.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 376.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 567.
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 182, л. 1