Ернст фон Саксония-Майнинген
Ернст Бернхард Виктор Георг фон Саксония-Майнинген (на немски: Ernst Bernhard Victor Georg von Sachsen-Meiningen; „Malerprinz“; * 27 септември 1859 в Майнинген; † 19 декември 1941 в дворец Алтенщайн в Бад Либенщайн) от ернестинската линия на Ветините е принц от Саксония-Майнинген, художник и пруски полковник.[1]
| Ернст фон Саксония-Майнинген | |
| принц от Саксония-Майнинген | |
.jpg) Принц Ернст фон Саксония-Майнинген | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 27 септември 1859 г.
|
| Починал | 19 декември 1941 г.
дворец Алтенщайн в Бад Либенщайн |
| Семейство | |
| Династия | Ернестини |
| Баща | Георг II фон Саксония-Майнинген |
| Майка | Феодора фон Хоенлое|Хоенлое-Лангенбург |
| Брак | Катарина Йензен |
| Потомци | Георг Вилхелм, Елизабет Хелена Аделхайд Мария, Ернст Фридрих Хайнрич Паул, Ралф Ерих, Свен Ханс Хайнрих Бернхард, Хайнрих „Енцио“ Валдемар |
| Ернст фон Саксония-Майнинген в Общомедия | |
Той е син на херцог Георг II фон Саксония-Майнинген (1826 – 1914) и втората му съпруга принцеса Феодора фон Хоенлое|Хоенлое-Лангенбург (1839 – 1872), дъщеря на княз Ернст I фон Хоенлое-Лангенбург (1794 – 1860) и принцеса Феодора фон Лайнинген (1807 – 1872), която е по-голяма полусестра на Кралица Виктория (упр. 1837 – 1901) и племенница на белгийския крал Леополд I (упр. 1831 – 1865).
Брат е на Фридрих (1861 – 1914) и по-малък полубрат на Бернхард III (1851 – 1928), последният херцог на Саксония-Майнинген (1914 – 1918).
Ернст започва да следва право от 1879 г. в Бон, 1880 г. в университета в Страсбург и 1881 г. в Лайпциг.[2] Дълго време той е във Франция и през 1882 г. започва военна служба в кавалерията в Потсдам. От 1884 г. той следва рисуване в Мюнхен, по време на военната си служба, която прекъсва като офицер през 1885 г. Още през 1885 г. Ернст има свое ателие в Мюнхен и 1888 г. рисува първите си портрети.
През Първата световна война Ернст участва като полковник-лейтенант от 8 август 1914 г. с регимента от Майнинген на Западния фронт. Принц Ернст загубва във войната синовете си Ернст (1915) и Георг (1916).
По време на Ноемврийската революция брат му Бернхард III абдикира на 10 ноември 1918 г. като управляващ херцог. Ернст фон Саксония-Майнинген се отказва от управлението на 12 ноември 1918 г. Принц Ернст се мести с фамилията си през 1918 г. от несигурния Мюнхен в Хаубинда (при Хилдбургхаузен) и от 1922 г. започва отново да рисува. Ернст помага на болния си брат и го замества. Ернст е почетен доктор на университета в Йена.
Ернст умира на 19 декември 1941 г. в дворец Алтенщайн на 82 години. Вдовицата му продава след една година двореца на Тюрингия.
Като шеф на фамилията го наследява племенникът му Георг (1892 – 1946), син на брат му Фридрих.
Фамилия редактиране
Ернст фон Саксония-Майнинген се жени (морг.) на 20 септември 1892 г. в Мюнхен за Катарина Йензен, баронеса/фрайфрау фон Заалфелд (* 25 януари 1874, Кил; † 19 април 1945, Ной-Еглинг до Мурнау), дъщеря на писателя Вилхелм Йензен (1837 – 1911) и Мария, род. Брюл (1845 – 1921). Баща му Георг II я издига един ден след това на „баронеса фон Заалфелд“.[3] След това двамата се местят във Флоренция.[4] През 1898 г. фамилията се мести във Франкфурт на Майн и 1900 г. в Мюнхен.[4]
Двамата имат шест деца с титлата „барон/фрайхер фон Заалфелд“, които са изключени от наследството на трона:[5][6]
- Георг Вилхелм (* 11 юни 1893, Флоренция; † 29 април 1916), убит в Ла Басе, Франция през Първата световна война
- Елизабет Хелена Аделхайд Мария (* 2 февруари 1895, Флоренция; † 4 юни 1934, Гисен), омъжена на 25 април 1917 г. в Мюнхен за Йохан Дукен (* 12 януари 1889, Браке, Олденбург; † 1954, Хайделберг)
- Ернст Фридрих Хайнрич Паул (* 4 юли 1896, Флоренция; † 28 май 1915), убит в Йозефово, Литва, през Първата световна война
- Ралф Ерих (* 28 март 1900, Франкфурт на Майн; † 22 юли 1947, Вайлхайм), женен I. на 11 октомври 1925 г. в Мюнхен за Мария Зайц (* 12 май 1903, Мюнхен; † 24 юни 1931, Регенсбург), II. на 16 август 1936 г. в Бриз за Мелани фон Бисмарк (* 15 май 1911, Стендал; † 27 януари 1987)
- Свен Ханс Хайнрих Бернхард (* 18 септември 1903, Мюнхен; † 13 декември 1998), женен на 20 март 1936 г. в Куксхавен (развод 1952) за Елизабет Фауст (* 29 февруари 1916, Бредщет)
- Хайнрих „Енцио“ Валдемар (* 17 юли 1908, Мюнхен; † 31 март 1941 при Кале) умира при самолетно нападение в Англия през Втората световна война, женен на 28 февруари 1936 г. в Мюнхен за Рут Фирербе (* 23 май 1910, Висбаден-Рамбахн; † 14 декември 1974, Шварцвалд)
Литература редактиране
- ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. 367.
- ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. I 519.
- C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 262.
Източници редактиране
- ↑ Ernst, Prinz von Sachsen-Meiningen, geneall.net
- ↑ Geschichtliche Landeskunde. Meininger Heimatklänge 104/1, Meininger Mediengesellschaft 2012.
- ↑ Bellinger, Gerhard J., Regler-Bellinger, Brigitte: Schwabings Ainmillerstraße und ihre bedeutendsten Anwohner, Norderstedt, 2003, S. 208
- ↑ а б Geschichtliche Landeskunde. Meininger Heimatklänge 104/2, Meininger Mediengesellschaft 2012.
- ↑ Wettin 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Ernst Bernhard Viktor Prinz von Sachsen-Meiningen, thepeerage.com
Външни препратки редактиране
- Ernst Prinz von Sachsen-Meiningen, Herzog von Sachsen , Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- Ernst Bernhard Victor Georg Prinz v.Sachsen-Meiningen u.Hildburghausen, ww-person.com
- Bernhard III, Duke of Saxe-Meiningen, geni.com
- Ernst von Sachsen-Meiningen, findagrave.com
- Prinzen von Sachsen-Meiningen, geneall.net
- Saxony, angelfire.com
- Saalfeld family