Едуард Морган Форстър

(пренасочване от Е. М. Форстър)

Едуард Морган Форстър (на английски: Edward Morgan Forster) е английски писател. Издаден е като Е. М. Форстър.

Едуард Морган Форстър
Edward Morgan Forster
Портрет от Дора Карингтън, около 1924 г.
Портрет от Дора Карингтън, около 1924 г.
Роден1 януари 1879 г.
Починал7 юни 1970 г. (91 г.)
Ковънтри, Англия
Професияписател
Националност Англия
 Великобритания
Активен период1901 – 1970
Жанрлюбовен роман, съвременен роман
Направлениереализъм, символизъм, модернизъм

Подпис
Уебсайт
Едуард Морган Форстър в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Едуард Морган Форстър е роден на 1 януари 1879 г. в Мерилеборн, Лондон, Англия, в семейството на Едуард Форстър и Алис Уичело. Баща му умира, когато е на 2 години. Наследява значителна за времето си сума от бащината си пралеля Мариане Торнтън, което позволява на семейството да живее и да поддържа бъдещата си кариера. Учи в училището в Тънбридж в Кент, и в Кралския колеж в Кеймбридж в периода 1897 – 1901 г. В колежа се присъединява към интелектуалното дискусионно общество известно като „Кръг Блумсбъри“.

След дипломирането си пътува с майка си в континентална Европа, а през 1914 г. посещава Египет, Германия и Индия. През това време написва всичките си произведения, макар някои от тях да са публикувани значително по-късно.

Първият му роман, „И ангелите не смеят да пристъпят“, е публикуван през 1905 г. Следват още няколко – „The Longest Journey“, „Стая с изглед“ и „Хауардс Енд“, в които иронично и задълбочено показва класовата разлика и лицемерието на британското общество в началото на 20 век. Личният му порив към разбиране и съпричастност може да бъде сполучливо обобщен в епитафията на романа „Хауардс Енд“ – „Само свържете ...„.

По време на Първата световна война е доброволец към Международния червен кръст и служи в Александрия, Египет.

През 1920 г. отново посещава Индия като частен секретар на махарджата на Девас. След завръщането си в Англия завършва последния си роман „A Passage to India“ (Пътуване до Индия) публикуван през 1924 г. В романа разглежда връзката между Изтока и Запада, видян през призмата на Индия в по-късните дни на британския Радж. С него постига най-големия си успех и е удостоен с мемориалната литературна награда „Джеймс Тейт Блек“.

В периода на 30-те и 40-те години е успешен водещ на Радио Би Би Си. По време на Втората световна война прави седмична рецензия на книги по поръчка на Джордж Оруел. В този период от творческата си кариера се насочва главно към документалната литература, биографичната литература и мемоаристиката.

През 1946 г. е избран за почетен сътрудник на Кралския колеж в Кеймбридж.

Вижданията на Форстър като светски хуманист са в основата на работата му, като често изобразява преследването на лични връзки, въпреки ограниченията на съвременното общество. Отбелязва се употребата на символизъм като техника в романите му и е критикуван за привързаността си към мистицизма. За произведенията си е удостоен с орден за заслуги от кралица Елизабет през 1969 г.

Едуард Морган Форстър умира след серия от инсулти на 7 юни 1970 г. в Ковънтри, Англия.

Част от произведенията му са публикувани посмъртно. Последният му роман „Морис“ с хомосексуална тематика е издаден малко след смъртта му, а романът „Arctic Summer“, който остава незавършен, през 1980 г.

Произведения

редактиране

Самостоятелни романи

редактиране
 
Рукс Нест Хаус, Стивънейдж, къщата, в която Форстър прекарва част от детството си (между 1883 и 1893 г.) и която му служи за прототип на имението Хауардс Енд в едноименния роман.
  • Where Angels Fear to Tread (1905)
    И ангелите не смеят да пристъпят, изд. ИК „Народна култура“, София (1981), прев. Мариана Коракова
  • The Longest Journey (1907)
  • A Room with a View (1908)
    Стая с изглед, изд. ИК „Изток-Запад“, София (2018), прев. Аглика Маркова
  • Howards End (1910)
    Хауардс Енд, изд. ИК „Христо Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Божидар Стойков
  • The Story of the Siren (1920)
  • A Passage to India (1924)
    На гости в Индия, изд. „Народна култура“, София (1967), прев. Надя Сотирова
  • Maurice (1970)
  • Arctic Summer (1980)
  • The Consolations of History
  • The Machine Stops (1909)
  • The Celestial Omnibus (1911)
  • The Curate's Friend (1911)
  • Other Kingdom (1911)
  • The Other Side of the Hedge (1911)
  • The Road from Colonus (1911)
    По пътя от колон нататък, изд. Алманах „Панорама“ (1993), прев. Деян Кюранов
  • The Story of a Panic (1911)
  • Co-ordination (1928)
  • The Eternal Moment (1928)
  • Mr Andrews (1928)
    Г-н Андрюс, изд. Алманах „Панорама“ (1993), прев. Деян Кюранов
  • The Point of It (1928)
    Смисълът, изд. Алманах „Панорама“ (1993), прев. Деян Кюранов
  • The Story of the Siren (1928)

Сборници

редактиране
 
Паметник на Форстър на гърба на църквата „Св. Николай“ в Стивънейдж.
  • The Eternal Moment: And Other Stories (1928)
  • Abinger Harvest (1936)
  • Collected Short Stories (1947)
  • The Machine Stops: And Other Stories (1947)
  • Albergo Empedocle and Other Writings (1971)
  • The Life to Come: And Others Stories (1973)
  • The Collected Tales of E. M. Forster (1986)
  • The New Collected Short Stories (1989)

Документалистика

редактиране
  • Pharos and Pharillon: A Novelist's Sketchbook of Alexandria Through the Ages (1923)
  • Aspects of the Novel (1927)
  • What I Believe (1939)
  • Nordic Twilight (1940)
  • The Development of English Prose Between 1918 and 1939 (1945)
  • Two Cheers for Democracy (1951)
  • The Hill of Devi (1953)
  • Battersea Rise (1955)
  • Marianne Thornton: A Domestic Biography 1797 – 1887 (1956)
  • Goldsworthy Lowes Dickinson (1962)
  • Alexandria: A History And a Guide (1974)
  • Selected Letters of E.M. Forster: Volume One 1879 – 1920 (1983)
  • Selected Letters: 1921 – 70 (1985)

Книги за Е. М. Форстър

редактиране
  • The Writings of E.M. Forster (1938) – от Роуз Маколи
  • Forster: A Collection of Critical Essays (1966) – от Малкълм Бредбъри
  • E. M. Forster and His World (1978) – от Франсис Кинг
  • E. M. Forster (1999) – от Никълъс Ройл

Екранизации

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране