Жак дьо Моле (на френски: Jacques de Molay) е 23-тият и последен велик магистър на Ордена на тамплиерите.[2] Вероятно е най-известният тамплиер след неговия основател и пръв велик магистир Юг дьо Пайен.

Жак дьо Моле
Велик магистър на Ордена на Тамплиерите
Жак дьо Моле
Информация
Орден Armoiries Hugues de Payens.svg Тамплиери
Управление 1292 – 1314
Народност французин
Роден
ок. 1244
Починал
Предшественик Тибо
Наследник няма
Герб Coat of arms Jacques de Molay.svg
Жак дьо Моле в Общомедия

Ранен животРедактиране

Датата и мястото на раждане не са известни със сигурност. Според френския историк Ален Демургер, Жак дьо Моле е роден в графство Бургундия, вероятно в благородно семейство,[3] между 1244 и 1249 г.[4] Най-вероятното място на неговото раждане Демурже счита комуната Моле (сега във От Сон, Франция).[5]

През 1265 г. той е ръкоположен за тамплиерите в присъствието на двама високопоставени служители на ордена – Амбер дьо Пейро, общ посетител на Англия и Франция, и Амори дьо Ла Рош, господар на Франция.[6] От 1275 г. дьо Моле участва в походите на ордена в Светата земя.[7] През 1292 г. е избран за велик майстор на ордена.[8]

ГербРедактиране

Цветовете на неговия герб произхождат от герба на френските крале – златни лилии на син фон. Синият цвят е символ на Свети епископ Тур Мартин, покровител на Франция, живял през IV век. Според легендата Мартин срещнал просяк, отрязал с меч половината от синьото си наметало и му го дал. Дълго време франките имат знаме под формата на синьо знаме, подсилено с червен шнур на кръста. Злато – от стилизирано изображение на жълт ирис, което означава Божията майка през Средновековието. Златната ивица, така наречената „дясна прашка“, символизира особени заслуги. След присъединяването към ордена, изображенията на два кръста на тамплиерите, разположени по диагонал, са добавени към личния герб на Жак дьо Моле.

На поста „Велик магисрър“Редактиране

През 1291 г., след падането на Акра, тамплиерите преместват централата си в Кипър. Така орденът напусна Светата земя, за закрилата на която е създаден.

Жак дьо Моле си поставя две важни задачи:[9] първо, той трябва да реформира реда,[10] и второ, да убеди папата и европейските монарси да оборудват нов кръстоносен поход в Светата земя.[11] За да реши тези проблеми, дьо Моле два пъти посещава Европа: през 1293 – 1296 г. и през 1306 – 1307 г.[12]

В същото време, в очакване на голям кръстоносен поход, Жак дьо Моле се опитва да си върне позициите, загубени от ордена в Светите земи. За тази цел през 1301 г. тамплиерите превземат остров Арвад (Ruad), разположен близо до сирийското крайбрежие. Те обаче не могат да го задържат и през 1302 г. Арвад е предаден на сарацините.

Провалите на ордена допринесят за нарастването на критиките срещу него. Още през 1274 г. за първи път възниква въпросът за обединението на двата водещи военни монашески ордена – Храма и Хоспиталиерите. През 1305 г. папа Климент V отново предлага обединяване на ордените. В писмото си до Климент дьо Моле критикува това предложение.[13]

При второто си посещение в Европа дьо Моле научава за интригите на френския крал Филип IV срещу тамплиерите. Неограничената твърдост на Учителя може да е предопределила тъжния край на неговият отден. 13 октомври (петък) 1307 г. дьо Моле е арестуван в Храма – седалището на ордена в покрайнините на Париж. Три седмици по-късно Филип IV изпраща тайни инструкции на своите служители и след това започва масови арести на тамплиерите в цялата страна.[14] Логичното продължение на клането е грандиозният многогодишен процес на ордена.

На процеса и екзекуцияРедактиране

По време на процеса, след тежки изтезания, Моле няколко пъти променя показанията си. През октомври 1307 г. той признава, че има обичай да се отрича Христос и да се плюе върху кръста. Въпреки това, на Коледа същата година, пред папските комисари, майсторът се отказва от свидетелството си. През август 1308 г. в Чинон дьо Моле се връща към първоначалните си показания, а през 1309 г. всъщност отказва да защити ордена. Очевидно той се надява на аудиенция при папата, която така и не се състоя. На последното заседание през март 1314 г. дьо Моле се откавза от всичките си показания и заявява, че тамплиерите са невинни. Изгорен на клада на 18 март (според други източници, 11 март[15]) 1314 г. в Париж като повторно изпаданал в ерес.[16]

Оценките на историцитеРедактиране

Мари-Луиз Булст-Тиле вярва, че Жак дьо Моле е бил амбициозен човек, но не се е ползвал с доверието на своя предшественик и конвенцията на Ордена.[17]

Малкълм Барбър смята, че решението за избирането на дьо Моле на поста капитан на Ордена е жалко. „Той се оказа в условия, които не разбираше ... Той никога не можеше да осъзнае, че заедно със своя ред той се превърна в анахронизъм в променящия се свят“, пише историкът.[18]

Ален Демургер е по-верен на магистъра. Той вярва, че в никакъв случай не трябва да го смятат за тесногръд или глупав.[19] Нещо повече, според историка е било трудно да се намери по-добър кандидат за поста майстор от дьо Моле. Той обаче не успява да реформира ордена. Съпротивата му срещу обединението с Ордена на Хоспиталиерите може да бъде една от предпоставките за разпускането на тамплиерите.[20]

ЛегендиРедактиране

Има легенда за проклятието на дьо Моле. Според Жофруа от Париж, на 18 март 1314 г. Жак дьо Моле, изкачвайки се до огъня, извиква френския крал Филип IV, неговия съветник Гийом дьо Ногарет и папа Климент V на Божия съд. Вече обвит в облаци дим, тамплиерът обещва на краля, съветника и папата, че ще го надживеят за не повече от година:[21]

Папа Климент! Крал Филип! Рицар Гийом дьо Ногарет! След по-малко от година ще ви призова на Божия съд! Проклинам те! Проклятие на твоя род до тринадесето поколение! ...

Климент V умира на 20 април 1314 г. , Филип IV на 29 ноември 1314 г. Досега съществуват различни версии за причините за смъртта им – от обикновени физически до окултни. Личността на Гийом дьо Ногарет се появява в тази легенда по погрешка, тъй като той умира година преди тези събития, през март 1313 г.[22]

От тук се знае, че дьо Моле проклина всички последващи крале на Франция, а проклятието е спряло да действа едва след Френската революция и екзекуцията на Луи XVI.

Освен това има легенда, че преди смъртта си Жак дьо Моле основава първите масонски ложи, в които забраненият орден на тамплиерите трябва да остане под земята, макар и малко по-различен от съвременните им модели. Основната цел на масонството, породено от тамплиерите (според легендата), е отмъщението и унищожаването на християнската църква и монархия. Тази легенда се подкрепя активно от ложите на т. нар. Шотландски ритуал.[23]

Жак дьо Моле в изкуствотоРедактиране

Музикален театърРедактиране

„Храм“ – рок опера за последния ден на последния майстор на Ордена на тамплиерите, Жак дьо Моле, музикален театър „Храм“ (2000).

ЛитератураРедактиране

Жак дьо Моле в кинотоРедактиране

  • „Проклетите крале“ – Les Rois Maudits (Франция, 1972 г.) – мини-сериал от шест части, режисиран от Клод Барма, като Жак дьо Моле – Ксавие Депра.
  • „Ловци за антики“ – Relic hunter (сезон 1, епизод 18) – англо-канадски фентъзи-приключенски телевизионен сериал.
  • Проклетите Kings – Les Rois Maudits (Франция, Италия 2005) – пета част мини-сериал, реж Жозе Даян, като Жак дьо Моле – Жерар Депардийо.
  • The Fall of the Order – Knightfal (САЩ, Чехия 2017) – драматичен телевизионен сериал, режисиран от Дейвид Петрарка, Дъглас Маккинън, Метин Хюсеин, като Жак де Моле – Робърт Пю (сезон 1) и Матю Марш (сезон 2).

Компютърни игриРедактиране

Жак дьо Моле е един от ключовите герои в пролога на компютърната игра „ Assassin's Creed Unity “ – от поредицата Assassin's Creed (2014). * По-нататък наричан в играта като Майстора в Лувъра: Последното проклятие (2000).

ИзточнициРедактиране

  1. A. Demurger, The Last Templar – The Tragedy of Jacques de Molay, Последният Велик магистър на тамплиерите, Profile Books LTD, Лондон 2004: 1 – 4.
  2. Jacques de Molai, Католическа енциклопедия
  3. Alain Demurger. Der letzte Templer: Leben und Sterben des Grossmeisters Jacques de Molay (англ.). – München: C.H.Beck, 2004. – P. 24. – ISBN 3-406-52202-5. Посетен на 7 септември 2021
  4. Alain Demurger. Der letzte Templer: Leben und Sterben des Grossmeisters Jacques de Molay (англ.). – München: C.H.Beck, 2004. – P. 20. – ISBN 3-406-52202-5. Посетен на 7 септември 2021
  5. Alain Demurger. Der letzte Templer: Leben und Sterben des Grossmeisters Jacques de Molay (англ.). – München: C.H.Beck, 2004. – P. 24. – ISBN 3-406-52202-5. Посетен на 7 септември 2021
  6. Idem, p. 4
  7. Barber M. James of Molay, p. 652
  8. Menache S. The Last Master, p. 229 ↑
  9. См.: Menache S. The Last Master, p. 229.
  10. Ордена се нуждае от вътрешна реорганизация; Гийом дьо Божо пише за плачевното състояние на нещата в заповедта през 1275 г. Виж: Х. Никълсън Рицарите тамплиери, стр. 85. Освен това, след 1191 г. заповедта трябваше да търси нови фронтове на борба срещу сарацините : този проблем никога не беше успешно разрешен.
  11. През 1306 г. Жак дьо Моле пише писмо до папа Климент, в което по-специално предлага своя сценарий за завръщане на Светата земя.
  12. Barber M. James of Molay, p. 652
  13. За повече подробности относно писмото вижте по-горе.
  14. Според други източници писма с инструкции са изпратени на 14 септември, един месец преди арестите.
  15. Ален Демургер. Изгарянето на Жак дьо Моле (март 1314 г.)//Преследването на тамплиерите: скандал, изтезания, процес (английски)/ превод Тереза ​​Лавандула Фаган. – Лондон: Профилни книги, 2018.-ISBN 978-1-78283-329-1.
  16. Кратка хронология на четенията е дадена в статия на Barber M. James от Molay. За подробна хронология вижте монографията на Demurger A. Jacques de Molay: Le crépuscule des Templiers. Париж: Payot et Rivages, 2007.
  17. Bulst-Thiele, стр. 320 – 321
  18. Barber, p. 124.
  19. Demurger, p. 211
  20. Demurger, p. 218 – 220
  21. Lib.ru. [1] Посетен на 7 септември 2021
  22. Мелвил М. История на рицарите тамплиери. / Пер. с фр. Доцент доктор. Цибулко Г. Ф. – SPb: Евразия, 2003.
  23. Bibliotekar.ru. В. Ф. Иванов. Тайны масонства. Посетен на 7 септември 2021

ЛитератураРедактиране

  • Моле, Яков-Бернар // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
  • Барбер Малькольм. Процесс тамплиеров. – М.: Алетейа, 1998. – 496 с. – ISBN 5-89321-020-4.
  • Демурже Ален. Жак де Моле. Великий магистр ордена тамплиеров. – СПб.: Евразия, 2009. – 416 с. – Серия „Историческая библиотека“. – ISBN 978-5-8071-0322-2, 9785807103222
  • Жаринов Е. В. Пророчества Великого Магистра тамплиеров. – М.: Этерна, 2013. – 176 с. – Серия „История – это интересно!“ – ISBN 978-5-480-00275-1
  • Лобе М., Фо Г. Трагедия ордена тамплиеров / Пер. с фр. Д. А. Журавлевой. – М., СПб.: Вече, Евразия, 2007. – 224 с. – Серия „Clio“.
  • Паль Лин фон. Тайны тамплиеров. – М.: ООО „АСТ“ 2007. – 286 с. – Серия „Все тайны Земли“.
  • Barber M. James of Molay, the Last Grand Master of the Order of the Temple // Studia Monastica 14 (1972).
  • Barber M. James of Molay // The Crusades. An Encyclopedia / Ed. A. V. Murray. Santa Barbara, Denver, Oxford: ABC-CLIO, 2006.
  • Bulst-Thiele M.-L. Sacrae Domus Militiae Templi Hierosolymitani Magistri: Untersuchungen zur Geschichte des Templerordens, 1118/9 – 1314. Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 1974.
  • Demurger A. Jacques de Molay: Le crépuscule des Templiers. Paris: Payot et Rivages, 2007.
  • Demurger A. The Last Templar: The Tragedy of Jacques de Molay, Last Grand Master of the Temple. London: Profile, 2004.
  • Menache S. The Last Master of the Temple: James of Molay // Knighthoods of Christ: Essays on the History of the Crusades and the Knights Templar/ Ed. Housley * N. Aldershot: Ashgate Publishing, 2007.
  • Е. Жаринов. Великие пророки. Магистр Жак де Моле. М.:АСТ, 1999
Тибо Годен
(1292 – 1314)
-
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Моле, Жак де“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.