Жан Амаду Тигана (на френски: Jean Amadou Tigana) е френски футболист от малийски произход, универсален полузащитник, европейски шампион с националния отбор и петкратен шампион на Франция. Настоящ треньор по футбол на Бордо.

Жан Тигана
Лична информация
Роден
Jean Amadou Tigana
23 юни 1955 г.  (на 68 г.)
Ръст168 cm
Постполузащитник
Юношески отбори
19651972
1972–1974
1974–1975
АСПТТ Марсилия
SO Les Caillols
Cassis
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1975–1978
1978–1981
1981–1989
1989–1991
Тулон
Олимпик Лион
Бордо
Олимпик Марсилия
76
104
251
56
(10)
(15)
(11)
(0)
Национален отбор
19801987 Франция52(1)
Треньор
19931995
1995–1999
20002003
20052007
20102011
2012
Олимпик Лион
Монако
Фулъм
Бешикташ
Бордо
Шанхай Шънхуа
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Жан Тигана в Общомедия

Биография редактиране

Жан Тигана е роден в бедно многодетно семейство в столицата на Мали Бамако, има още осем братя и сестри. Когато е още на четири години, родителите му решават да се преместят във Франция в търсене на по-добър живот. Семейството се установява в едно от бедните предградия на Марсилия където Тигана по цял ден гони топката. Тежко заболяване на бащата принуждава Тигана да работи още в ранна възраст и той става куриер в пощата на Марсилия.[1] Едновременно с куриерските услуги играе и за няколко аматьорски клуба, изкарва и проби в Кан и Ница, но нито един от двата отбора не остава очарован от ниския му ръст. Двадесетгодишен още продължава да рита на аматьорско ниво и да работи вече във фабрика за тестени изделия.

Състезателна кариера редактиране

В професионалния футбол Жан Тигана попада по щастлива случайност. С приятели ритайки на плажа е забелязан от Ив Кудерк главен мениджър по онова време на състезаващия се в Лига 2 Тулон. Той остава впечатлен от нисичкия техничар и го кани на проби в своя клуб. Месец по-късно Тигана прави дебют за първия състав в който се представя на прилично ниво и получава четиригодишен контракт както и фланелката с номер 10. В Тулон играе като плеймейкър и се справя повече от впечатляващо, но влиза в конфликт със старши треньора Марсел Дювал и не успява да изпълни контракта си докрай. Приема офертата на Олимпик Лион и преминава в клуба където треньора Еме Жаке го преквалифицира в опорен полузащитник. През 1980 г. Жаке поема Бордо, а година по-късно привлича и Тигана. В новия си клуб Жан Тигана се сработва с колегите си в халфовата линия Ален Жирес и Бернар Лакомб и печели три шампионски титли на Франция, две национални купи, а през сезон 1984-85 играе полуфинал от турнира за КЕШ загубен с общ резултат 2:3 от Ювентус на Мишел Платини. За „жирондинците“ играе девет сезона и се превръща в легенда на клуба. В края на кариерата си осъществява детската си мечта и облича екипа на любимия Олимпик Марсилия с когото печели още две шампионски титли.

Национален отбор редактиране

Дебютира за националния отбор на Франция на 23 май 1980 г. в контрола срещу СССР и за кратко се превръща в основна фигура от състава на „петлите“. Заедно с партньорите си в халфовата линия Мишел Платини, Луис Фернандес и Ален Жирес формира легендарния „магически квадрат“ (le Carré Magique) в средата на терена. Играе два полуфинала на световните първенства в Испания 1982 и Мексико 1986. Върхът в кариерата му е спечелената титла на Европейското първенство през 1984 г. На полуфинала срещу Португалия при резултат 2:2 Тигана отнема топката и прави впечатляващ дрибъл преминавайки през половината терен и подава за победния гол на Мишел Платини. Асистенцията му е вписана във всички учебници по футбол.

Треньорска кариера редактиране

Треньорската му кариера започва през 1993 г. когато поема бившия си клуб Олимпик Лион. В първия сезон тима завършва на незавидното 8-о място, но в следващия сезон става вицешампион. В началото на сезон 1995-96 Жан Тигана поема тима на Монако с който печели шампионската титла на Франция през 1997 г. Именно тогава изгряват звездите на младите Тиери Анри и Давид Трезеге, а в отбора са още опитни футболисти като Фабиен Бартез, Вили Саньол, Али Бенарбия и Виктор Икпеба. На следващата година Монако играе полуфинал в Шампионската лига където с общ резултат 4:6 отпада от Ювентус. Преди това „тимът от княжеството“ отстранява на 1/4 финала Манчестър Юнайтед. След четири години начело на „червено-белите“ Тигана приема ново предизвикателство и през 2000 г. поема английския Фулъм, като за две години връща отбора във Висшата лига и печели турнира Интертото. През 2003 г. изненадващо е освободен. През 2005 французинът поема турския гранд Бешикташ и още в първия си сезон печели Купата и Суперкупата на Турция. Две години по-късно напуска отбора. От месец юли 2010 води Бордо.

Успехи редактиране

  Бордо
  Олимпик Марсилия
  Франция
Индивидуални

Бележки редактиране

Външни препратки редактиране