ФК Олимпик (Лион)

(пренасочване от Олимпик Лион)

Олимпик Лион (на френски: Olympique Lyonnais, правилно Олимпѝк Лионѐ) е френски футболен клуб от град Лион. Основан е на 3 август 1950 г. През периода 2002 – 2008 печели Лига 1 последователно седем пъти – нещо, което друг френски отбор не е постигал. В историята си имат спечелени седем пъти Суперкупата на Франция, четири пъти Купата на Франция, три пъти спечелена Лига 2 и седем участия в групите на Шампионската лига. Лион е сред съоснователите на Асоциацията на европейските клубове.

Олимпик Лион
Olympique Lyonnais
Емблема на футболния клуб
ПрозвищеLes Gones (Хлапетата)
Основан3 август 1950 г.  (на 73 г.)
ДържаваФранция
СтадионПарк Олимпик Лионе
Капацитет59 186
Собственик ОЛ Груп
Президент Жан-Мишел Ола
Старши треньор Пиер Саж
ПървенствоЛига 1
2023/246-то
ЕкипировкаAdidas
Уебсайтwww.ol.fr/en
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ФК Олимпик в Общомедия
Стадион „Парк Олимпик Лионе“

История редактиране

Създаване редактиране

През 1899 е сформиран Лион Олимпик Юниверситер (Lyon Olympique Universitaire), спортен клуб, участващ в множество спортни дисциплини. Разногласия през 1950 между футболното и ръгби отделение на „Лион Олимпик Юниверситер“ довеждат до отделянето на футболната секция и създаването на футболен клуб Олимпик Лион. Още като отделение на „Лион Олимпик Юниверситер“ отборът има успехи, като през 1910 г. печелят френския шампионат и два пъти Лига 2 – през 1951 и 1954. Прекарват известен период в лутане между Лига 1 и Лига 2. През 60-те и 70-те печелят три пъти Купата на Франция – през `64, `67 и `73, както и Суперкупата на Франция през 1973 г.

Предишни имена редактиране

Години Име
1899 – 1910 „Расинг Клаб“
Racing Club
1910 – 1950 „Лион Олимпик Юниверситер“
Lyon Olympique Universitaire
след 1950 г. „Олимпик Лионе“
Olympique lyonnais

Жан-Мишел Ола и европейски амбиции редактиране

Жан-Мишел Ола поема контрол над клуба през 1987. Ола инвестира в отбора с цел да превърне Лион във фактор в Лига 1 и на европейската сцена, за срок от не повече от петнадесет години. През 1989, с треньор Раймон Доменек, Лион печели Лига 2 за трети път. През следващия сезон завършват осми, далеч от изпадане обратно в Лига 2. В третия сезон на Доменек достига 5-о място, с което си осигуряват място в Купата на УЕФА.

Доменек решава да напусне след сезон 1992/93. Олас назначава бившия френски национал Жан Тигана за треньор. Той превръща Лион в постоянен претендент за титлата в Лига 1 с помощта на играчи като Абеди Пеле, Мануел Аморос и Ален Кавелиа. След сериозен медиен натиск, Тигана напуска през 1995 година. Лион е поет от Ги Стефан, а след това от известния бивш играч на Лион Бернар Лакомб, като най-големият му успех са третите места през 1999 и 2000 г.

Успех след успех редактиране

В началото на XXI век Лион доминира в Лига 1. След като завършват втори през 2001, печелят последователно седем пъти Лига 1. В Шампионската лига достигат до полуфинал.

През 2000 г. Жак Сантини е назначен за треньор на „Хлапетата“, като той полага основите на успеха на Лион във Франция. Въпреки успехите той не успява да спечели доверието на феновете и през 2002 напуска. За мениджър е назаначен Пол Льо Гуен, който извежда отбора до три последователни титли в шампионата. За всеобаща изненада той подава оставка през 2005. За негов заместник е избран Жерар Улие. Той продължава успешната домашна серия, на не постига желания международен успех и е заменен през 2007 от Ален Перин. Под негово ръководство Лион печели първия си дубъл – Лига 1 и Купата на Франция.

Поддръжници и съперничества редактиране

Феновете на Лион (Bad Gones, „gones“ бивайки местна дума за „хлапе“) имат репутация в Лига 1 и Европа.

Отборът има дерби със Сент Етиен. По-ожесточени двубои има с водещите отбори от Франция, като Олимпик Марсилия, АС Монако и ПСЖ.

Състав редактиране

Настоящ състав редактиране

Към 5 февруари 2024 г.

Вратари
01 Антони Лопеш
23 Лукас Пери
30 Джъстин Бенги
Защитници
02 Синали Диоманде
03 Николас Таглиафико
05 Деян Ловрен
12 Джейк О'Брайън
14 Адриелсон
20 Саел Кумбеди
21 Енрике
22 Клинтон Мата
55 Дуйе Чалета-Цар
Халфове
04 Пол Акоуко
06 Максанс Какере
08 Корентин Толисо
24 Йохан Лепенант
25 Орел Мангала
31 Неманя Матич
98 Ейнсли Мейтленд-Найлс
Нападатели
07 Мама Балде
09 Гифт Орбан
10 Александър Лаказет
11 Малик Фофана
17 Саид Бенрахма
18 Матис Шерки
37 Ернест Нуама

Успехи редактиране

Жан Тигана

Национални:

  • Лига 1:
    • Шампион (7): 2001/02, 2002/03, 2003/04, 2004/05, 2005/06, 2006/07, 2007/08
    • Вицешампион (5): 1994/95, 2000/01, 2009/10, 2014/15, 2015/16
    • Бронзов медал (9): 1973/74, 1974/75, 1998/99, 1999/00, 2008/09, 2010/11, 2012/13, 2017/18, 2018/19
  • Лига 2:
    • Шампион (3): 1950/51, 1953/54, 1988/89
  • Купа на Франция:
    • Носител (5): 1963/64, 1966/67, 1972/73, 2007/08, 2011/2012
    • Финалист (3): 1962/63, 1970/71, 1975/76
  • Купа на френската лига:
    • Носител (1): 2000/01
    • Финалист (5): 1995/96, 2006/07, 2011/12, 2013/14, 2019/20
  • Суперкупа на Франция: (Trophée des champions (от 1986 г.)
    • Носител (7): 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2012
    • Финалист (3): 2008, 2015, 2016
  • Суперкупа на Франция: (Challenge des champions (1955 – 1986))
    • Носител (1): 1973
    • Финалист (1): 1967

Международни:

Други:

  • Шампионат на Франция по футбол (USFSA) (1894 – 1919):
    • Шампион (4): 1906, 1907, 1910, 1913
  • Шампионат на Франция по футбол 1944 – 1945 (Южна зона):
    • Шампион (1): 1945
  • Купа на мира:
    • Носител (1): 2007
    • Финалист (2): 2003, 2005
  • Купа Еузебио:
    • Носител (1): 2016
  • Емирейтс Къп:
    • Носител (1): 2019

Стадион редактиране

Жерлан

В периода 1950 – 2015 години домашна арена на клуба е градският стадион „Жерлан“, разположен в 7-и окръг, в южната част на Лион.[1][2]

Рекордът по посещаемост на стадиона е фиксиран през 1980 година в дерби между „Лион“ и „Сент Етиен“ – 48 552 зрители.

Парк Олимпик Лионе

От 2007 година започва строителството на новия стадион на клуба с 59 186 места. Стадионът е открит на 9 януари 2016 година с домакинския мач срещу отбора на „Троа“. На мача присъстват 55 169 зрители и той завършва с резултат 4:0 за домакините.[3][4]

Източници редактиране

  1. Le stade de Gerland // Archives municipales de Lyon. Архивиран от оригинала на 2017-08-01. Посетен на 2017-07-31.
  2. Nadja Pobel. Gerland : au stade du changement // Le petit bulletin. 2016-07-06. Посетен на 2017-07-31.
  3. Parc Olympique Lyonnais : les 10 chiffres à retenir // Sports Marketing. 2016-01-15, Thibault Henry. Архивиран от оригинала на 2017-08-01. Посетен на 2017-05-29.
  4. Laurent Maltret. Lyon – Troyes : Lyon a réussi sa première au Parc OL (4 – 1) // L'Équipe. 2016-01-09. Архивиран от оригинала на 2016-01-21. Посетен на 2017-05-29.

Външни препратки редактиране