Жерве Кенар
Жерве Кенар (на френски: Gervais Quenard) е католически свещеник, успенец, дългогодишен ръководител на Конгрегенцията на успеците, допринесъл за развитието на футбола в Пловдив.
| Жерве Кенар Gervais (Jean-Claude) Quenard | |
| католически свещеник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 февруари 1961 г.
|
| Погребан | Кампо Верано, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Награди | За гражданска заслуга |
Биография редактиране
Жан-Клод Кенар е роден през януари 1875 г. в Шинен, департамента Савоа, Франция. След завършване на средното си образование през 1892 г. в градчето Мирибел-лез-Eшел, в департамента Изер, Жан-Клод е послушник в Ливри в департамента Ниевър, където приема монашеското име Жерве. На 15 август 1894 г. дава вечните си обети във Фанараки, близо до Цариград. Там той учи две години философия.
Мисионерство редактиране
От 1896 г. до 1900 г. учи теология в Ерусалим, където е ръкоположен за свещеник на 20 август 1899 г. от монсиньор Пиави. Tой участва в някои археологически работи и става професор по свещено писане през 1900 г. От 1900 до 1904 г. преподава в Ерусалим и Палестина. През 1899 г. той съставя брошурата „Шест дена в Ерусалим“, предназначена за поклонници, а след това координира писането и публикуването на обемно „Ръководство за Палестина“, добре документирана работа за богатствата на региона и по-специално за религиозното наследство. През 1904 г. се завръща в Париж през Рим. Той е в Париж от 1904 до 1905 г., в разгара на подготовката за приемане на закона за разделяне на църквите и държавата. Тогава той пише няколко статии в религиозната преса.
От 1905 до 1908 г. работи в град Вилна тогава в Русия, където е свидетел на революцията от 1905. Прави кратки пътувания до Санкт Петербург, Москва и Киев. При едно от пътуванията со до Париж през 1908 г., той минава през Рим и разговаря с папа Пий X за ситуацията в Русия[1]
През 1908 г. е назначен за преподавател във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив и още същата година става директор.[1] На 9 октомври 1908 г. българското царско семейство посещават колежа и водят дълги тазговори с отец Жерве. Една от неговите заслуги е да превърне футболът в любима игра на пловдивчани. Между 1913 г. и 1915 г. отец Жерве е треньор на футболната дружина към колежа. На 22 април 1912 г. е игран първият междуградски футболен мач в България. Младежите от колеж, ръководени от отец Кенар, приели елита на софийския футбол – сборен отбор от три гимназии и Софийския университет.
През 1914 г. той започва строителството на нова сграда на колежа.[2] По време на Първата световна война от 1915 до 1919 г. отец Жерве е в Румъния по политико-военни причини.[1] През 1917 г. той пътува два пъти до Одеса, докато Русия е в разгара на революцията. След примирието се завръща в Пловдив, където пристигна на 15 януари 1919 г. и след някои ремонтни работи, успява да отвори отново колежа на 14 февруари 1919 г.
През 1919 г. отец Кенар и отец Гислер извършват истински подвиг за България. Благодарение на тях не сработва британският план Пловдив, Бургас и Стара Загора да се предадат на Гърция. Привличайки за каузата на България влиятелни политици и общественици, те успяват да се преборят за шесткратно намаление на българските репарации по Ньойския договор.[2] Българското правителство ги награждава с ордена „За гражданска заслуга“ за тази им дейност.
През септември 1920 г. е назначен за ръководител на източната мисия на усенците и той се премества в азиатското предградие на Цариград Халкедон (днес Кадъкьой), в разгара на Гръцко-турска война (1919 – 1922).
Ръководител на конгрегенция редактиране
През януари 1923 г. отец Кенар е назначен за ръководител (генерал) на конгрегенцията. Той изпълнява тази роля до 1952 г.[1]
След поемане на поста, базиран в Рим, той предприема реорганизация на Ордена в 4 провинции. През 1925 г. той посещава общностите в Америка (САЩ и Чили), след това Централна Европа, Русия, а през 1935 г. и Конго, през 1937 г. Манджурия и т.н. Той се стреми да обедини различните общности на успенците и в частност женските общности. През 1929 г. той е преизбран начело на конгрегацията за нов мандат от 12 години. През 1930-те орденът се разраства в Европа, Азия, Африка и Америка. Между 1929 и 1935 г. общността нараства от 864 до 1164 души.
По време на Втората световна война отец Кенар, напуска Рим и живее във Франция, основно в Париж. По време на войната връзките между различните обекти на конгрегацията, независимо дали са във Франция между свободната зона и окупираната зона, и между централата на ордена и мисиите в чужбина. Още докато Франция е окупирана на 17 септември 1944 г. той пише „Призив за национално помирение“, който публикува в началото на януари 1945 г. Веднага след войната, той се установява в Рим, където е приет от папа Пий XII.
През 1946 г., отец Кенар е отново преизбран за генерал за нови 12 години. Той възобновява пътуванията си, прави 6-месечно посещение в Америка през 1948 г., за да посети мисиите в САЩ, Панама, Колумбия, Перу, Еквадор, Аржентина. Той не успява да възроди мисиите на Ордена в Ориента, където много от страните от Източна Европа и Далечния Изток попадат под комунистическо управление и мисиите трябва да бъдат затворени.
През 1950 г. той председателства церемониите по повод стогодишнината на конгрегация, които съвпадат с тържественото обявяване от Пий XII на 1 ноември 1950 г. на догмата за „Успение на Мария“.
Пенсиониране и последни години редактиране
През 1952 г. на 77-годишна възраст на половината от мандата си, той се отказва от задълженията си като генерал на конгрегацията. След това прави няколко пътувания и продължава да пише.
Отец Жерве участва в ролята на съветник и одитор за подготвителните комисии на Втория Ватикански събор. Той умира в Рим на 6 февруари 1961 г., в навечерието на откриването на събора.[1] Погребан е на гробището „Кампо Верано“, в гробницата на успенците.