Житна гъгрица

вид насекомо

Жѝтна гъгрѝца (Sitophilus granarius)[1] – дребен бръмбар от семейство хоботници (Curculionidae) срещащ се из целия свят включително и в България. Сериозен вредител е по складираните зърнени култури и техните продукти.

Житна гъгрица
Sitophilus.granarius.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
семейство:Dryophthoridae
род:Гъгрици (Sitophilus)
вид:Житна гъгрица (S. granarius)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Житна гъгрица в Общомедия
[ редактиране ]

МорфологияРедактиране

ИмагоРедактиране

Възрастното насекомо е с цилиндрично издължено тяло и устен апарат разположен на края на дълго хоботче (рострум). Тялото е дълго 3-4 mm (без хоботчето), кафяво-черно на цвят.

Преднегръбът леко заоблен, най-широк в средата. Пронотумът е гъсто точкуван, като точиците са силно удължени и по това се различава от другите гъгрици срещащи се в България.[2]

Елитрите са слети, а задните крилца и летателните мускули са недоразвити и затова не може да лети.[3] Това намалява загубата на течности и е вследствие на приспособяването към живот в (сухи) складови помещения където храната е в изобилие и няма нужда от придвижване на големи разстояния.

Жизнен цикълРедактиране

Житната гъгрица има 3-4 поколения годишно и презимува предимно като имаго, но понякога и като ларва или какавида.[1] Тя e облигатен синантроп и се развива само в складови помещения – не е намирана в природата, далеч от селищата.[3]

Женската снася 40-300 през живота си. Обикновено снася по едно яйце във всяко зърно,[3] но в царевичното зърно може да снесе и повече.[1] Това става като женската прогризва малка дупчица в зърното, снася в нея яйце посредством яйцеполагалото си и след това запечатва дупката с безцветен лепкав секрет който се втвърдява на въздуха.[3][1] Цялото преимагинално развитие на насекомото протича в зърното. Само имагото излиза навън за да се размножи.

Икономическа значимостРедактиране

 
Житни гъгрици върху зърна

Житната гъгрица нанася големи вреди на складираните зърнени житни култури като пшеница, ръж, ечемик, овес, ориз, царевица. Напада също и продукти като брашно, фиде, макаронени изделия и др. Скритото им преимагинално развитие вътре в зърната ги прави трудни за откриване и затова са разработени множество съвременни методи за навременното им откриване като спектроскопия, ЯМР, компютърна томография, имунологичен и молекулярен анализ.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Лазаров, А., Дириманов, М., Григоров, Ст.. Ентомология. София, Земиздат, 1967. с. 383-386.
  2. Ангелов, Павел. Фауна на България. Т. 10. Coleoptera, Curculionidae. Част 4 (Calandrinae 2). София, Издателство на Българската академия на науките. с. 19-21.
  3. а б в г Rudy Plarre. An attempt to reconstruct the natural and cultural history of the granary weevil, Sitophilus granarius (Coleoptera: Curculionidae). // European Journal of Entomology 107 (1). 2010. DOI:10.14411/eje.2010.001. с. 1-11.
  4. A. Obrepalska-Steplowska et al. Molecular techniques for the detection of granary weevil (Sitophilus granarius L.) in wheat and flour. // Food Additives & Contaminants 25 (10). 2008. DOI:10.1080/02652030802015689. с. 1179–1188.

Външни препраткиРедактиране