Жозе Моуриньо
Жозе Моуриньо[бел 1] или Жозе Марио Дош Сантош Моуриньо Фелиш (на португалски: José Mário dos Santos Mourinho Félix, [ʒuˈzɛ moˈɾiɲu]) е португалски футболен треньор и футболист.
Жозе Моуриньо | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | „Специалния“ „Щастливия“ | ||||||||
Роден | Жозе Марио дош Сантош Моуриньо Фелиш 26 януари 1963 г. | ||||||||
Ръст | 174 см | ||||||||
Пост | Полузащитник | ||||||||
Настоящ отбор | |||||||||
Отбор | Фенербахче (треньор) | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Жозе Моуриньо в Общомедия |
Син е на Фелиш Моуриньо, вратар в националния отбор на Португалия.
Биография
редактиранеМоуриньо е смятан за един от най-добрите европейски треньори, след като през четири последователни години печели трофеите на две национални първенства (през 2002/03; 2003/04 с „Порто“ печели шампионата на Португалия и през 2004/05; 2005/06 с „Челси“ в Англия), както и Купата на европейските шампиони и Купата на УЕФА с „Порто“ (съответно през 2002/03 и 2003/04). С ФК Интер става за 5-и пореден път шампион в Серия А, като през 2010 прави требъл спечелвайки Купата на Италия, Серия А и Шампионска лига.
През три последователни години (2004 и 2005) Моуриньо е провъзгласен за най-добър футболен треньор от Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS).
Известен е с доброто си самочувствие и скандалното си поведение. Моуриньо, освен с треньорските си познания и виждания за играта, впечатлява и с полиглотските умения, с които борави. Португалецът говори свободно вече 5-и език, като последният от неговата „колекция“ е италианският (преди това португалски, испански, английски и френски)
Треньорска кариера
редактиранеЧелси
редактиранеМориньо е треньор на Челси от 2004 до 2007 г. Печели Висшата лига през 2004/05 и 2005/06, ФА Къп през 2007 г. и Купата на Лигата през 2005 и 2007 г.
Мориньо е един от седмината (към февруари 2012 г.) мениджъри, печелили английското първенство, ФА Къп и Купа на Лигата.[1]
Интер
редактиранеНа 2 юни 2008 г. официално за наставник на ФК Интер е представен Жозе Мориньо.[2] Подписва двегодишен договор с Интер, като за свой помощник избира Джузепе Барези – бивш футболист на отбора и треньор на примаверата. До края на трансферния прозорец, Мориньо привлича трима нови футболисти в клуба: бразилското крило Мансини (€12.5 милиона)[3], ганайския полузащитник Съли Мунтари (€14 милиона)[4] и португалското крило Рикардо Куарежма (€18 милиона плюс младия полузащитник на Интер – Пелѐ)[5].
В първия си сезон начело на Интер, Мориньо печели италианската суперкупа[6] и става шампион на страната – седемнадесета титла в историята на Интер.[7] Въпреки това, неговия дебютен сезон се приема като провал от привържениците, след като Интер за поредна година отпада от турнира на шампионската лига (след загуба на осминафиналите от Манчестър Юнайтед)[8], а в Копа Италия черно-сините са отстранени на полуфиналите от Сампдория.[9]
След напускането на бразилския таран Адриано, аржентинското дуо Хулио Крус – Ернан Креспо и отказването на ветерана Луиш Фиго, за предстоящия сезон Моуриньо привлича Диего Милито и Тиаго Мота от отбора на ФК Дженоа.[10] Трансферът, който намира най-голям световен отзвук, обаче е на камерунския нападател Самюел Ето'о, който пристига в отбора като част от сделката между Интер и ФК Барселона за шведската звезда Златан Ибрахимович.[11] На 27 август 2009 г. от Реал Мадрид в Интер идва и холандският креативен полузащитник Уесли Снейдер[12], който още с дебюта си – в Дербито на Милано, спечелено с 0 – 4, печели и симпатиите на всички черно-сини привърженици. Именно в този мач два от головете вкарват другите нови покупки – Мота и Милито.[13]
Реал Мадрид
редактиранеМоуриньо е треньор на Реал Мадрид от 2010 г. Печели Купата на краля през 2011, Премиер дивизион през 2012 и Суперкупата на Испания през 2012.
Челси
редактиранеНа 3 юни 2013 Жозе подписва 4-годишен договор с Челси.
По време на втория си период при „сините“ от Лондон, Моуриньо печели титлата на Англия и Купата на Лигата през сезон 2014/15.
На 7 август 2015 г., Моуриньо подписва нов 4-годишен договор с Челси. По този начин „сините“ обвързват португалеца до 2019 г.
Заради крайно незадоволителните резултати в началото на сезон 2015/16, на 17 декември 2015 г. ФК Челси и Жозе Моуриньо се разделят за втори път, този път по „взаимно съгласие“. Португалецът оставя тима в дълбока криза, само на няколко точки от зоната на изпадащите, с едва 11 пункта след 12 двубоя.
Манчестър Юнайтед
редактиранеНа 27 май 2016 г., Моуриньо подписава тригодишен договор с Манчестър Юнайтед, с опция да остане в клуба поне до края на 2020.
Тотнъм
редактиранеНа 20 ноември 2019 г., Моуриньо подписва договор с Тотнъм до края на сезон 2022/23, заменяйки на поста уволнения Маурисио Почетино. На 19 април 2021 г. е уволнен, защото отказва да изведе отбора на „шпорите” на тренировъчното игрище, след решението на ръководството клубът да вземе участие в бъдещата Европейска Суперлига.[14]
Рома
редактиранеНа 4 май 2021 г., Моуриньо е обявен за треньор на италианския гранд Рома.
Успехи
редактиранеВключват както успехите като треньор, така и личните успехи.
Треньорски
редактиранеВ периода от 2002 г. до „в развитие“
- Порто (2002 – 2004)
- Шампион на Португалия (2): 2002 – 03, 2003 – 04
- Купа на Португалия (1): 2002 – 03
- Суперкупа на Португалия (1): 2003
- Шампионската лига (1): 2003 – 04
- Купата на УЕФА (1): 2002 – 03
- Челси (2004 – 2007)
- Шампион на Англия (2): 2004 – 05, 2005 – 06
- ФА Къп (1): 2006 – 07
- Купа на Футболната лига (2): 2004 – 05, 2006 – 07
- Къмюнити Шийлд (1): 2005
- Интер (2008 – 2010)
- Шампион на Италия (2): 2008 – 09, 2009 – 10
- Купа на Италия (1): 2009 – 10
- Суперкупа на Италия (1): 2008
- Шампионската лига (1): 2009 – 10
- Реал Мадрид (2010 – 2013)
- Шампион на Испания (1): 2011 – 12
- Купа на краля (1): 2010 – 11
- Суперкупа на Испания (1): 2012
- Челси (2013 – 2015)
- Шампион на Англия (1): 2014 – 15
- Купа на Футболната лига (1): 2014 – 2015
- Манчестър Юнайтед (2016 – 2018)
- Къмюнити Шийлд (1): 2016
- Лига Европа (1): 2016 – 17
- Купа на Футболната лига (1): 2016 – 2017
- Рома (2021 – 2024)
- Лига на конференциите (1): 2021/22
Индивидуални
редактиране- Примейра Лига Треньор на годината (2): 2002 – 03, 2003 – 04
- Треньор на годината в Английската Висша Лига (3): 2004 – 05, 2005 – 06, 2014 – 15
- Треньор на месеца в Английската Висша Лига (3): ноември 2004, януари 2005, март 2007, ноември 2020
- Треньор на годината в Серия А (2): 2008 – 09, 2009 – 10
- Golden Bench (Златна пейка) (1): 2009 – 10
- Приз „Мигел Муньос“ на испанския вестник „Марка“ (2): 2010 – 11, 2011 – 12
- Награда за Треньор на годината на УЕФА (2): 2002 – 03, 2003 – 04
- Отбор на годината на УЕФА (4): 2003, 2004, 2005, 2010
- Европейски треньор на годината (Onze d'Or) (2): 2005, 2010
Източници
редактиране- ↑ Chris Bevan. Liverpool cup win also personal triumph for Dalglish // BBC Sport. Би Би Си, 27 февруари 2012. Посетен на 27 февруари 2012. (на английски)
- ↑ www.inter.it // Архивиран от оригинала на 2012-05-12. Посетен на 2010-07-21.
- ↑ www.inter.it[неработеща препратка]
- ↑ www.inter.it // Архивиран от оригинала на 2012-09-27. Посетен на 2010-07-21.
- ↑ www.goal.com
- ↑ www.iht.com, архив на оригинала от 14 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080914174131/http://www.iht.com/articles/ap/2008/08/24/sports/EU-SOC-Italian-Roundup.php, посетен на 14 септември 2008
- ↑ www.soccerway.com
- ↑ footballitaly.gol.bg
- ↑ www.google.com, архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305201303/http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5i-KhEVqAYzoqlckH2Fe8eJg_PrMw, посетен на 5 март 2014
- ↑ www.goal.com
- ↑ english.gazzetta.it, архив на оригинала от 28 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090728171212/http://english.gazzetta.it/Football/27-07-2009/eto-o-inter-it-s-official-50883598948.shtml, посетен на 21 юли 2010
- ↑ www.goal.com
- ↑ milan.gol.bg
- ↑ Официално: Тотнъм уволни Моуриньо
Бележки
редактиране- ↑ Възможна транскрипция също и Жузе Мориню. Разпространени са неточни изписвания като Моуриньо, Муриньо, Мауриньо.