Забърдени (дем Лерин)

селище в Гърция
Тази статия е за леринското село. За костурското вижте Забърдени (дем Хрупища).

Забъ̀рдени (на гръцки: Λόφοι, Лофи, до 1926 година Ζαπύρδανη, Запирдани, Ζαμπύρδενη, Забирдени, Ζαμπύρδανη, Забирдани[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Забърдени
Λόφοι
— село —
Изглед към селото и църквата „Свети Константин и Елена“
Изглед към селото и църквата „Свети Константин и Елена“
Гърция
40.795° с. ш. 21.5883° и. д.
Забърдени
Западна Македония
40.795° с. ш. 21.5883° и. д.
Забърдени
Леринско
40.795° с. ш. 21.5883° и. д.
Забърдени
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина744 m
Население289 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 24 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в източния край на Леринското поле и подножието на рида на Малка Нидже Веливор. Заобиколено е от хълмове и на това дължи и името си. Край него е разположена дъбовата гора Гьоница.[2]

История редактиране

Североизточно от Забърдени в местността Селище са намирани останки от керамика, но археологически разкопки не са провеждани. В местността Симитрия също са намирани останки от старо селище.

В Османската империя редактиране

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Забърдени с 80 домакинства, които произвеждат лозя, орехи и мед.[3]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Забурдани с 62 джизие ханета (домакинства).[4]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЗабърдинъ като българско село.[5]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година в Забърдени (Zabrdéni) има 60 домакинства със 152 жители българи.[6]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Забърдени живеят 325 българи християни.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Забърдени е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 43 къщи.[8]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, макар и след Илинденското въстание на няколко пъти да е обект на андартски нападения. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 344 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[10]

В 1905 година е опожарена и голямата църквата на селото „Свети Никола“ – каменна базилика без купол с женска църква.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Забърдени е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция редактиране

По време на войната в 1912 край Забърдени гръцката армия претърпява поражение от силите на Джавид паша и за кратко се изтегля.[13] По-късно в Забърдени влизат гръцки войски. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Забърдени (Забрдени) има 40 къщи славяни християни.[14] В 1926 селото е преименувано на Лофи, в превод хълмове.[15] В 1932 година в Забърдени има 71 българогласни семейства, от които 60 са с „изявено българско съзнание“. В междувоенния период малко забърденци се изселват в България.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Пандил Митков, Илия Дафов, Божил Константинов, Никола Янев, Софтис Зиков, Иван Гешов, Борис Ташокиров, Лазар Аврамов, Илия Митков, Георги Бешеров.[16]

В 1945 година в селото има 597 българофони, 400 от които с „негръцко национално съзнание“, 50 с гръцко и 147 с „неустановено национално съзнание“. Намаляването на населението след войната се дължи на изселване отвъд океана.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[17]

В селото има две църкви – „Свети Константин и Елена“, на чийто храмов празник е и съборът на селото и „Свети Димитър“. В селото има силогос „Ирини“.[18]

Прекръстени с официален указ местности в община Забърдени на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кованчи дол[19][20] Κοβάντσι Ντόλ Коракорема Κορακόρεμα[21] местност и река на З от Забърдени и на СИ от Росен[19]
Веливор[19][20] Βελιβέρ Асвестолофи Άσβεστόλοφοι[21] връх на СЗ от Забърдени (756,4 m)[19][20]
Църнопол[19][20] Τσερνοπόλ Мавра Хомата Μαύρα Χώματα[21] местност на З от Забърдени[19]
Сечи Камен[19][20] Σετσί Κάμεν Акони Άκόνι[21] местност на ЮИ от Забърден[19]
Цървена локва[19] Τσερβένα Λόκβα Кокини Лака Κόκκινη Λάκκα[21] местност на ИЮИ от Забърдени[19]
Раблаците[19] Ραμπλάτσιτε Стернес Στέρνες[21] местност на ИСИ от Забърдени[19]
Гьоница[19][20] Γκιόνιτσα Дасос ту Ѓони Δάσος τού Γκιώνη[21] връх на ИСИ от Забърдени (816,6 m)[19]
Веливор[22] Βελιβέρ Асвестолофон Άσβεστόλοφον[21] връх на СЗ от Забърдени (705 m)[22]

Преброявания редактиране

  • 1913 – 358 жители
  • 1920 – 306 жители, 90 семейства
  • 1928 – 417 жители
  • 1940 – 516 жители
  • 1951 – 514 жители
  • 1961 – 541 жители
  • 1971 – 443 жители
  • 1981 – 458 жители
  • 2001 – 445 жители
  • 2011 – 355 жители

Личности редактиране

Родени в Забърдени
  •   Георги Динев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Дине Ташеминов (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Кочо Ташоминовски (Κωνσταντίνος Τασομήνης, 1922 – 1948), гръцки комунист[23]
  •   Надя Тас (р. 1956), австралийска режисьорка и актриса
  •   Тимо (Тино) Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[24]
Български общински съвет в Забърденив 1941 година
  •   Пандил Митков
  •   Илия Дафов
  •   Божил Константинов
  •   Никола Янев
  •   Софтис Зиков
  •   Иван Гешов
  •   Борис Ташокиров
  •   Лазар Аврамов
  •   Илия Митков
  •   Георги Бешеров[25]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ο τόπος μου
  3. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 351. ISBN 2-283-60452-4.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  5. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  10. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  11. Ο ΤΟΠΟΣ ΜΟΥ ΛΟΦΟΙ ΦΛΩΡΙΝΑ // Посетен на 12 януари 2015.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20, 847.
  13. Спомени на Георги Попхристов
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
  17. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  18. Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
  19. а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. а б в г д е Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  21. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  22. а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  23. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2019-12-14. Посетен на 2011-10-04.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
  25. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 489.