Забърдени (дем Хрупища)
Тази статия е за костурското село. За леринското вижте Забърдени (дем Лерин).
Забъ̀рден или Забъ̀рдени (на гръцки: Μελάνθιο, Мелантио, катаревуса: Μελάνθιον, Мелантион, до 1927 година Ζαμπύρδενη, Забирдени[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония.
| Забърден Μελάνθιο | |
|---|---|
| — село — | |
  Забърден  Забърден  Забърден | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 820 m |
| Население | 88 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на 16 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) и на 8 километра югоизточно от Нестрам (Несторио), в северните поли на Одре (Одрия) на левия бряг на река Галешово. В селото се намира Забърденският манастир „Свети Георги“.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Забердани с 63 християнски семейства и едно мюсюлманско.[2]
В края на XIX век Забърдени е помашко село в Костурска каза на Османската империя, потурчено най-вероятно в немирните години при управлението на Али паша Янински.[3] В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Забърден е показано като село с 300 жители българи мохамедани.[4]
Гръцка статистика от 1905 година отбелязва Забирдени като село с 500 жители турци.[5] Според Георги Константинов Бистрицки Забърдени преди Балканската война има 200 помашки къщи.[6]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Завордени (Ζαβόρδενι) има 100 мюсюлмански българофонски семейства.[7]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Забърдени е обозначено като турско селище.[8]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Забърдени (Збрдени) има 100 къщи славяни мохамедани.[9]
В 1924 година години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 315 жители бежанци от 320[10] или според други данни със 72 семейства и 309 души гърци бежанци.[11]
През 1927 година селото е прекръстено на Мелантион. Населението произвежда жито, картофи, овошки и кестени.[12]
Селото пострадва от Гражданската война и населението му намалява.[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 579[12] | 592[12] | 329[12] | 567[12] | 446[12] | 372[12] | 240[12] | 260[12] | 235[12] | 218 | 88 |
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 116. (на турски)
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melanthio Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Melanthio., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726033446/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/076.htm, посетен на 2008-04-11
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
