Росен (дем Лерин)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Лерин. За други на значения на Росен вижте Росен (пояснение). За други села на име Ситария вижте Ситария.

Росен или Росна (на гръцки: Σιταριά, Ситария, до 1926 година Ρόσνα, Росна[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 812 жители (2001).

Росен
Σιταριά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 641 m
Население 812 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Леринското поле, на 15 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) на Елешката река.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Осна с 16 джизие ханета (домакинства).[2]. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Растна като българско село.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Росен (Rossène) е посочено като село с 45 домакинства със 110 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Росен има 400 жители българи.[5] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, когато попада в Гърция. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 480 жители, всичките българи екзархисти. В селото е отворено българско училище.[6]

В ГърцияРедактиране

През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция. За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година селото е прекръстено на Ситария.[7] В 1932 година в Росен има 110 „българоговорещи“ семейства, от които 105 „с изявено българско съзнание“. В междувоенния период в България се изселват само осем семейства. В 1945 в селото има 856 „славофони“, 600 от които с „негръцко национално съзнание“, 56 с гръцко и 200 с „неустановено национално съзнание“.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 552 жители
  • 1920 – 488 жители, 97 семейства
  • 1928 – 590 жители
  • 1940 – 805 жители
  • 1951 – 805 жители
  • 1961 – 847 жители
  • 1971 – 714 жители

ЗабележителностиРедактиране

В селото има няколко църкви – „Свети Атанасий“, „Свети Георги“, „Свети Козма“ и „Свето Рождество Богородично“.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Росен
  •     Димитри Шумбашев, български революционер от ВМОРО, по-късно гръцки комунист
  •     Сотир Митрев (1932 – 2009), деец на македонистката емиграция в Австралия
  •   Трайко Русев (18 август 1874 – ?), деец на ВМОРО от 1902, ръководител на росенския революционен комитет и войвода на селската чета от 1903 до 1911 година[9]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρόσνα -- Σιταργιά
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82-83.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.249.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  8. Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 146.