Захарий Доспевски
- Тази статия е за живописеца. За офицера вижте Захари Доспевски (офицер).
Захарий Димитров Доспевски, известен като Захарий Самоковец, е български образописец от Възраждането, представител на Самоковската художествена школа, работил в Североизточна Македония.[1][2]
Захарий Доспевски | |
български живописец | |
Роден |
9 октомври 1834 г.
|
---|---|
Починал | 1889 г.
|
Биография
редактиранеРоден е в 1834 година в Самоков. Син е на Димитър Зограф и племенник на Захарий Зограф.[1] Учи при баща си заедно с братята си Иван, Никола и Станислав учи иконопис и чиракува.
През 1862 година, след смъртта на баща си, се заселва със семейството си в Щип.[1] До 1876 година работи икони и стенописи в различни църкви в Североизточна Македония. Негови са иконите за иконостаса на църквата „Успение Богородично“ в Щип (1858 – 1861).[1] Рисува икони за църквите „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово,[1] „Свети Прохор“ в Пчинския манастир,[1] „Успение Богородично“[1][3] в село Пантелей, Кочанско. В 1873 година рисува икони за църквата „Свето Възнесение Господне“ в село Бели, Кочанско,[1] а на следната 1874 година за „Свети Дух“ в село Нивичани, Кочанско.[1]
Още за следните църкви и манастири е известно, че има икони и стенописи, зографисани от Захарий Доспевски:
- 1861 – църквата „Света Богородица“ в Бобошево, Кюстендилско (подпис: Захарий Димитриевич, 1861),[4]
- 1862 – църквата „Свети Никола“ в Самоков (подпис: писа Захария Д. 1862),[4]
- 1866 – 1868 – Лесновски манастир.[4]
След Априлското въстание бяга в Солун, където е заловен и съден за участие в освободителното движение и е заточен в Мала Азия. По пътя успява да избяга в Яфа и оттам в Йерусалим,[1] където зографисва църквата на манастира „Свети Сава Освещени“ и рисува икони за някои йерусалимски манастири.
През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив.[1] Умира през 1889 година.
Негови ученици са Георги Клинков, Захарий Попрадойков, Миташ Попзахариев от Самоков и Коце Стоименов от Банско.[5]
Литература
редактиране- Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. – Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 27 – 30.
Бележки
редактиране- ↑ Нагоре към: а б в г д е ж з и к л Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 418.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 198 - 199.
- ↑ Кочанско архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-11-27. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Нагоре към: а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980, стр. 261
- ↑ Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 419.