Свети Прохор Пчински (манастир)

Пчинският манастир „Свети преподобни Прохор Пчински“ (на сръбски: Манастир Преподобни Прохор Пчињски ) е средновековен православен манастир в Пчински окръг, Южна Сърбия.

„Свети Прохор Пчински“ Манастир Преподобни Прохор Пчињски
Общ изглед
Местоположение в Пчински окръг
Вид на храма	православен манастир
Страна	Сърбия
Вероизповедание	Сръбска православна църква
Епархия	Вранска
Изграждане	XI век
Статут	действащ
„Свети Прохор Пчински“ в Общомедия

Подчинен е на Вранската епархия на Сръбската православна църква.

Местоположение

Манастирът е разположен е в подножието на планината Козяк, на река Пчиня, в близост до село Старац, на 3 km от границата със Северна Македония и на 30 km южно от Враня.

„Eвангелист Марко“, миниатюра от Пчинското евангелие, изписано в манастира през XVI – XVII век

История

Според житието на Свети Прохор Пчински манастирът е основан в негова чест от византийския император Роман IV Диоген (1068 - 1071), тъй като светецът му предрекъл, че ще получи императорската корона. По-късно е обновен от крал Стефан II Милутин. През 1489 година църквата му е зографисана наново.

Има сведения за функционирането на манастира през XVII и XVIII век, но през 1817 година е ограбен от албанци и турци и запада.

През следващите години Пчинският манастир е управляван от свещеници и видни граждани на близкия град Враня. През 1841 година манастирът изгаря при пожар, заедно с пазена в него реликва, ръка на свети Прохор Пчински. В средата на века са построени нови манастирски сгради, през 1870 година известният иконописец Дичо Зограф преработва част от стенописите в църквата, а през 1899 година тя е разширена и зографисана. През същия период в манастира пребивават постоянно само по няколко монаси.

На 2 август 1944 година в манастира се провежда първото заседание на АСНОМ, чиито решения конституират македонския език.