Свети Прохор Пчински (манастир)
Пчинският манастир „Свети преподобни Прохор Пчински“ (на сръбски: Манастир Преподобни Прохор Пчињски) е средновековен православен манастир в Пчински окръг, Южна Сърбия.
| „Свети Прохор Пчински“ Манастир Преподобни Прохор Пчињски | |
|---|---|
 Общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
| Страна |  Сърбия |
| Вероизповедание | Сръбска православна църква |
| Епархия | Вранска |
| Изграждане | XI век |
| Статут | действащ |
| „Свети Прохор Пчински“ в Общомедия | |
Подчинен е на Вранската епархия на Сръбската православна църква[1].
Местоположение редактиране
Манастирът е разположен е в подножието на планината Козяк, на река Пчиня, в близост до село Старац, на 3 km от границата със Северна Македония и на 30 km южно от Враня[1].
История редактиране
Според житието на Свети Прохор Пчински манастирът е основан в негова чест от византийския император Роман IV Диоген (1068 - 1071), тъй като светецът му предрекъл, че ще получи императорската корона[1]. По-късно е обновен от крал Стефан II Милутин. През 1489 година църквата му е зографисана наново.
Има сведения за функционирането на манастира през XVII и XVIII век, но през 1817 година е ограбен от албанци и турци и запада[2].
През следващите години Пчинският манастир е управляван от свещеници и видни граждани на близкия град Враня. През 1841 година манастирът изгаря при пожар, заедно с пазена в него реликва, ръка на свети Прохор Пчински. В средата на века са построени нови манастирски сгради, през 1870 година известният иконописец Дичо Зограф преработва част от стенописите в църквата, а през 1899 година тя е разширена и зографисана. През същия период в манастира пребивават постоянно само по няколко монаси[2].
На 2 август 1944 година в манастира се провежда първото заседание на АСНОМ, чиито решения конституират „македонския език“. След Втората Световна е предаден на НР Сърбия заедно с близките погранични села от генералния секретар на МКП Лазар Колишевски.[3] По повод предаването на манастира на Сърбия на 29 юли 1955 - та година Ватиканската Международна Католическа телеграфна агенция го нарича "стар български манастир", и свързва това и последвалото прогонване на монасите от него с враждебността на югославския режим към македонските Българи, и че създаването с декрет на "македонска нация", на изкуственото създаване на "македонски език" и радикалното унищожаване на Македонското българско минало целят осигуряване на хегемонията на Белград на Балканите, и заявява, че всичко Българско или напомнящо за някакво българско минало на областта се унищожава.[4]Когато на 2 август 1990 година тълпи от цяла СР Македония се стичат в манастира за отбелязване на македонския национален празник Илинден, намират манастира блокиран от Великосръбски шовинистични формирования, предвождани от Воислав Шешел и сръбската милиция, нападнали гражданите с тояги и електрически палки, в резултат на което са ранени над 400 души, сред които и жени, деца и старци, като повод за побоите са били и изпълняване на македонски народни песни,[5] а в Македония възникват противосръбски настроения, изиграли немалка роля в отделянето й от Югославия на следващата година.[6]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Манастир Преподобни Прохор Пчињски // Епархија Врањска. Архивиран от оригинала на 2016-08-15. Посетен на 22 декември 2017.
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 466 – 468.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 456-457.
- ↑ Ташев, Спас. Ватикан и борбата за слобода на Македонија, tribuna.mk, 02.08.2021 г.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 457-458.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 458-459.