Единици за количество байтове
с десетични представки с двоични представки
(ISO/IEC 80000)
Име Символ Количество Име Символ Количество
килобайт kB 103 кибибайт KiB 210
мегабайт MB 106 мебибайт MiB 220
гигабайт GB 109 гибибайт GiB 230
терабайт TB 1012 тебибайт TiB 240
петабайт PB 1015 пебибайт PiB 250
ексабайт EB 1018 ексбибайт EiB 260
сетабайт ZB 1021 себибайт ZiB 270
йотабайт YB 1024 йобибайт YiB 280

Байт (на английски: byte, означение В) e единица за обем на информация, записана в цифров (двоичен) вид.

Информационната единица байт е по-голяма от единицата бит, представя се от осем двоични бита и е основна информационна единица, използвана като мярка за количеството на информацията от нейното вътрешното представяне в компютрите и техните устройства. Байтът е извънсистемна единица за измерване на информацията и се използва само при компютрите. Приемането му като основна информационна единица за количество информация е свързано с появата на персоналните компютри още в началото на осемдесетте години на 20 век и той си остава такава. В този случай може да се счита, че използването на байта като основна информационна единица в известна степен е исторически обусловено.

Информацията, която може да се запише в един байт, е числова (десетична) стойност в интервала 0 – 255. В двоичен код нулата се записва с осем нули, а 255 – с осем единици. Стойността 255 се получава, като се съберат „теглата“ на всеки един от разрядите.

Байтът е най-малката единица двоични данни, която даден компютър може да адресира. В наши дни под байт почти винаги се разбира информация, съставена от 8 бита (1 byte = 8 bits), макар че в миналото са проектирани и компютри, използващи шестбитови, седембитови и деветбитови байтове (например PDP-10 или UNIVAC 1100/2200).

Терминът байт е използван за пръв път от Вернер Бухолц през 1957, по време на проектирането на компютъра IBM 7030.

Производни

редактиране

Тъй като единицата обозначава доста малко количество информация, най-често се използват нейни производни, получени чрез т. нар. десетични представкикилобайт (kB), мегабайт (MB), гигабайт (GB), терабайт (TB) и т.н.

Съществуват и двоични представки (киби-, меби-, гиби- и т.н.), но те са по-слабо разпространени (виж таблицата) и поради това често погрешно се използват десетичните представки, като се имат предвид двоичните.

Приложения

редактиране

Обикновено в байтове се измерват капацитетите на твърди дискове и други преносими носители, размерите на файлове, количеството трафик през компютърна мрежа и т.н.

Любопитно: според учени от Университета на Южна Калифорния, от 1986 г. до края на 2010 г. цялата съхранена от човечеството информация е с обем около 295 EB (ексабайта).[1]

Източници

редактиране

Вижте също

редактиране