Отваря главното меню

Зелената мухоморка (Amanita phalloides) е силно отровна гъба от семейство Мухоморкови (Amanitaceae). Тя е причинител на повечето смъртоносни отравяния, настъпили след консумиране на гъби.[2][3]

Зелена мухоморка
Amanita phalloides 1.JPG
Класификация
царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви гъби
клас: Homobasidiomycetes
разред: Agaricales
семейство: Amanitaceae Мухоморкови
род: Amanita Мухоморка
вид: A. phalloides Зелена мухоморка
Научно наименование
Уикивидове Amanita phalloides
Link, 1833[1]
зелена мухоморка в Общомедия

Възникнала е в Европа,[4] но се е заселила на всички останали континенти без Антарктида. Среща се в почти всички видове гори. Обича тъмните и влажни места. Появява се в края на пролетта, при дъжд расте и през лятото до късна есен. Бялата форма на зелената мухоморка (A. phalloides var. alba) е идентична във всички белези с изключение на цвета.

Токсините съдържащи се в 5 грама зелена мухоморка (Amanita phalloides) са достатъчни за да убият 70-килограмов човек.[5]

Съдържание

ВидРедактиране

Типични за плодното тяло са следните белези:

  • Маслинено зелена, зелена, зеленикава или жълта гугла, с диаметър достигащ 15 cm.
  • Бели пластинки и бял споров прашец.
  • Дълго, с торбесто пръстенче и оцветено бяло или слабо зеленикаво стъбло. Също така има набраздени люспици по дължината му. В началото е уголемено и достига височина 18 cm. Диаметърът му е от 1 до 3 cm.
  • Щедра волва.

РазпространениеРедактиране

Зелената мухоморка образува микориза с различни видове дървета (дъб, бук, леска). Предпочита плодородните почви и светлите широколистни и смесени гори. Гъбите самостоятелно или на групи са често срещани. Особено широко разпространени са в умерените пояси на Европа, Азия и Северна Америка.

ОтравянеРедактиране

Съдържа два вида токсини: фалотоксини и аматоксини. Сред фалотоксините са фалоин, фалоидин, фализин и фалицидин. От аматоксините съдържа аманитохемолизин, аманитин и др. Основният причинител на смърт е токсинът алфа-аманитин. Черният дроб и бъбреците се засягат най-много и често единственият начин да се избегне смъртта е трансплантация на черен дроб. Симптомите на отравяне настъпват след 6 – 24 часа. В повечето случаи необратимата вреда настъпва преди появата на симптоми.

Причина за повечето отравяния е липсата на опит при идентификацията на бели, ядливи печурки.

Папа Климент VII (1523 – 1534) е починал след отравяне от зелена мухоморка.

Отровени и оживели по чудо твърдят, че гъбата е изключително вкусна и с приятен аромат което е донякъде контратеза на твърдението че зелената е бяла мухоморка по описанието за вкус и аромат.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. указано в: Index Fungorum, дата на проверка: 3 март 2019
  2. *Benjamin, Denis R.. Mushrooms: Poisons and Panaceas—A Handbook for Naturalists, Mycologists and Physicians. New York, WH Freeman and Company, 1995. ISBN 978-0-7167-2600-5. с. 200.
  3. Death Cap Mushroom Soup Claims Fourth Victim
  4. Lange, Lene. The distribution of macromycetes in Europe. // Dansk Botanisk Arkiv 30. 1974. с. 5 – 105.
  5. Синдром на фалоидно гъбно отравяне