Леска
- Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.
Леска̀ (Corylus) е род покритосеменни растения от семейство Брезови (Betulaceae). Те са листопадни дървета и големи храсти, разпространени в умерения пояс на Северното полукълбо. Плодът на леската се нарича лѐшник.
Леска | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Леска в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ядките на всички видове леска могат да се използват за храна от хората, но стопанско значение има само обикновеният лешник (C. avellana) и донякъде цариградският лешник (C. maxima).
Хранителна стойност
редактиранеЛешниците са добър източник на Витамин Е, който е силен антиоксидант и предотвратява сърдечносъдови заболявания и рак. Освен това лешниците съдържат много фолиева киселина, която помага за размножаването на клетките.
Лешник (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Произход и разпространение
редактиранеРодината на леската е Мала Азия (днешна Турция). Понастоящем се срещат най-често в средиземноморските държави.
По производство и износ на лешници Турция е на първо място в света: тя държи 70% от производството и 82% от износа на ядката (по данни на Организацията за агрокултури и храни към ООН). Средногодишно производство на лешници: Турция – 500 хиляди тона; Италия – 125 хиляди тона; Испания и САЩ – по 25 хиляди тона.
Поради своята здравина и еластичност, клоните на леската традиционно се използват за плетове, огради, кошници и дори за въдици. Стволовата дървесина също е с високо качество, но обемът на добив е твърде малък.
Съществуват и подбрани видове леска, отглеждани с декоративна цел, например C. maxima 'Purpurea', характерна със своите пурпурни листа.
Специфики на растежа
редактиранеЛеската достига между 3 и 5 метра височина и има тънък ствол. Тя е много гъсто покрита с листа, които имат кръгла, овална или сърцевидна форма. Леската цъфти през пролетта, като мъжките и женски цветове се развиват на едно и също растение. Мъжките са събрани на дълги реси, а женските са дребни, подобни на вегетативните пъпки. Леската расте от януари до април върху хумус, който е богат на калций и съдържа много влага. Затова най-добре вирее през прохладно и влажно лято.
Плодът на леската има предпазни прицветници, които впоследствие образуват твърди черупки. Когато лешникът узрее, черупката става жълто-оранжева.
Видове
редактиране- Corylus americana
- Corylus avellana – Обикновен лешник
- Corylus chinensis
- Corylus colchica
- Corylus colurna – Турски лешник, дървовидна леска
- Corylus cornuta
- Corylus fargesii
- Corylus ferox
- Corylus heterophylla
- Corylus jacquemontii
- Corylus maxima – Цариградски лешник
- Corylus sieboldiana
- Corylus wangii
- Corylus yunnanensis
Съхранение
редактиранеПлодът на леската трябва да се съхранява на прохладно и сухо място заради съдържанието на мазнини. Излагането на светлина и топлина води до образуване на гъбичките Aspergillus fungus. Те отделят афлатоксини, които причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.
Други
редактиранеНа леската е наречена улица в квартал „Требич“ в София (Карта).
Източници
редактиране