Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Златен век.


Златен век е наричан периодът на културен разцвет на българската държава при управлението на цар Симеон Велики.

Отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и в държавното управление. Столицата Преслав е построена по византийски образец с цел да съперничи на Константинопол. Там са Златната църква и Тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата към нейното име била поставена представката „велики“. Дори в една хроника от 11 век е казано, че Симеон строил Велики Преслав 28 години.

Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на 19 век), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

Симеонов кръгРедактиране

Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ в себе си някои от безспорните литературни творци от българското средновековие. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията „Златоструй“ и Симеоновият сборник, чийто оригинал е унищожен, но са запазени два преписа (първият от 1073 г. по поръчка на киевския княз Светослав II, а вторият – от 1299 г.).

Жанровете, в които авторите от Симеоновия кръг творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химни, поезия, хроника, летопис, исторически разкази. Забележителни са „Шестоднев“ от Йоан Екзарх, „Учително евангелие“ (включващо и „Азбучна молитва“) от Константин Преславски, За буквите на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които няма запазени произведения.

Икони от преславска рисувана керамикаРедактиране

Преславската рисувана керамика започва да се използва със строителството на новата българска столица Велики Преслав. Залежите от каолинова глина в района имат голямо значение за появата и разцвета на този художествен занаят. Тя е ново явление в развитието на българското изкуство в края на IX и началото на Х в., едно от забележителните достижения на приложното изкуство през епохата на „Златния век на българската култура“.

Основното предназначение на преславската керамика е украсата на светските и църковни постройки. Тя сто са изписани евангелски кирилски текстове.

Иконите са колективен труд на художниците-декоратори и керамиците, нанасящи по контурирания образ цветната глеч. Плоскостното линеарно третиране на образите, получавано при първото очертаване на фигурите, се допълвало от блестящите цветни петна. При съчетанието на двете техники – едната живописна, другата керамична – били създадени пълнокръвни образи в изобразително и колоритно отношение.

Особен интерес представляват рисуваните плочки с изображения на светци – керамичните икони. В изображенията се чувства експресивност, монументалност и сдържаност в жестовете. Стилово иконите, рисувани върху керамичните плочки съответстват напълно на каноните на църковно изкуство на Византия през епохата на Македонската династия (византийския живописен стил в Мала Азия и Сирия). Същевременно обаче в тях се чувства свежият полъх на изкуството от предходните векове, традициите на един живописен стил, който за епохата на Х век бил вече анахронизъм. В това изкуство се съчетават в пълно единство архаизиращите черти на свеж провинциализъм с изискаността на официалното византийско изкуство. Всичко това придава на преславската рисувана керамика собствен стил, отличаващ го от стила на всички художествени центрове на Балканския полуостров през Х в.

Въпросът за произхода на преславската керамика е дискутиран в науката. Съществува мнението, че тя има източен произход. Предполага се, че в своя завършен вид е била донесена в Преслав от източни майстори, които са съдействали за развитието на местното керамично производство. Другото становище, без да отрича източния произход, изтъква преди всичко ролята на Византия и керамичните ателиета в Константинопол.

Вижте същоРедактиране