Зоя Марковска
Зоя Христова Чекаларова, по съпруг Марковска, е българска просветна деятелка и революционерка.[1]
Зоя Марковска | |
българска революционерка | |
Никола и Зоя Марковски с дъщерите им Цветанка и Надежда, родени в София | |
Родена | Зоя Христова Чекаларова
1887 г.
|
---|---|
Починала | 1961 г.
|
Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Семейство | |
Братя/сестри | Васил Чекаларов |
Съпруг | Никола Марковски |
Биография
редактиранеЗоя Чекаларова е родена в 1887 година[2] в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя. Сестра е на видния български революционер Васил Чекаларов и на Георги Чекаларов.[3] В 1901 година завършва с 11-ия випуск Солунската българска девическа гимназия.[4] Учителства в родното село.[5] Омъжва се за българския революционер от Костурско Никола Марковски.[6] Зоя участва активно в македоно-одринското движение, както в родното Костурско,[7] така и в София, където се преселва със семейството си.[8] Ушива знамето на Смърдешката чета; най-вероятно то е представлявало червен квадратен плат с надпис „Свобода или смърть“, а под него млада жена, въоръжена със сабя в ръка, застанала над полумесец.[9] По време на Илинденско-Преображенско въстание остава в Смърдеш и участва в съпротивата срещу нахлуващата в селото войска. След потушаването на въстанието с група въстаници бяга в България.[8]
В София развива широка просветна и обществена дейност.
Умира в 1961 година.[2]
Родословие
редактиранеСтоян Чекаларов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Чекаларов | Екатерина Попиванова | Апостол Чекаларов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Олга Чекаларова (1891 – 1953) | Васил Чекаларов (1874 – 1913) | Георги Чекаларов (1878 – 1903) | Георговица Чекаларова | Стоян Чекаларов (1884 – 1907) | Зоя Марковска (1885 – 1961) | Никола Марковски (1883 – 1966) | Малина Чекаларова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Екатерина Новачкова (1910 – 1987) | Василка Чекаларова (1913 – 1917) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 346 - 347.
- ↑ а б Парцел 65 // София помни. Посетен на 7 май 2018.
- ↑ Освен Васил и Георги има други братя, чиито имена не са известни. Интервю на агенция „Фокус“ с Евгени Чекаларов. Посетен на 21 февруари 2012.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 163.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 45.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 236.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 31.
- ↑ а б Колектив. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 226.
- ↑ Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 128, 130.