Олга Иванова Чекаларова е българска просветна деятелка и общественичка от Македония.

Олга Чекаларова
просветна деятелка
Олга и Васил Чекаларови с дъщеря им Екатерина
Олга и Васил Чекаларови с дъщеря им Екатерина
Родена
1891 г.
Починала
1953 г. (62 г.)
Семейство
СъпругВасил Чекаларов

Биография

редактиране

Родена е през 1891 година в град Битоля. През 1909 година е българска учителка в Костурско. Същата година се жени за Васил Чекаларов в Смърдеш, след което заминават за Битоля.[1] В София Чекаларов построява къща, с помощта на архитекта Георги Киселинчев, на улица „Шипка“ срещу Военната академия в София.[2] Раждат им се две дъщери: Екатерина Новачкова (1910 - 1987) и Василка (1913 - 1917).

 
Гробното място на семейство Чекаларови в Софийските централни гробища, 2015 година

През 20-те и 30-те години на XX век е активна деятелка на Костурското благотворително братство в София.[3][4]

В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в Организацията на обединените нации, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери - Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова и Олга Чекаларова – се обявяват в специална декларация против югославските претенции.[5]

Олга Чекаларова умира през 1953 година в София.[6] Сестра ѝ Елена Иванова е омъжена за революционера Димитър Бакърджиев.[7]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян
Чекаларов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
Чекаларов
 
Екатерина
Попиванова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Чекаларов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Чекаларова
(1891 – 1953)
 
Васил Чекаларов
(1874 – 1913)
 
Георги Чекаларов
(1878 – 1903)
 
Георговица
Чекаларова
 
Стоян Чекаларов
(1884 – 1907)
 
Зоя Марковска
(1885 – 1961)
 
Никола Марковски
(1883 – 1966)
 
Малина Чекаларова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Новачкова
(1910 – 1987)
 
Василка Чекаларова
(1913 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Легендарният костурски войвода Васил Чекаларов // Сите българи заедно. Посетен на 2 януари 2019.
  2. Манева, Илиана. Гласове от старите къщи - Спомен за войвода къта домът на „Шипка“ 52 // Новинар. 9 септември 2006.
  3. Хроника // „Независима Македония“ III (140). София, СМЕО, 18 декември 1925. с. 3.
  4. ЦДА, ф.847к, оп.5, а.е.6, л.6
  5. Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-84-8. с. 134.
  6. Парцел 72 // София помни. Посетен на 2 януари 2019.
  7. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, Македония прес, София, 2003, стр.115