Георги Чекаларов

български революционер

Георги (Герчо) Христов Чекаларов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Чекаларов
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
2 юни 1903 г. (25 г.)

Биография редактиране

Георги Чекаларов е роден в 1878 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя. Негов брат е Васил Чекаларов, а сестра Зоя Чекаларова. Член е на Костурското братство в София (1899).[1] Присъединява се към ВМОРО и е четник на Манол Розов, а по-късно е самостоятелен войвода. В сражение на 31 май 1903 четата на Лазар Поптрайков е обградена на връх Виняри в Дъмбенската планина, Георги Чекаларов е сред четниците, притекли се на помощ от местността Локвата, но в боя е убит от турски аскер на 2 юни 1903 година.[2]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян
Чекаларов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
Чекаларов
 
Екатерина
Попиванова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Чекаларов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Чекаларова
(1891 – 1953)
 
Васил Чекаларов
(1874 – 1913)
 
Георги Чекаларов
(1878 – 1903)
 
Георговица
Чекаларова
 
Стоян Чекаларов
(1884 – 1907)
 
Зоя Марковска
(1885 – 1961)
 
Никола Марковски
(1883 – 1966)
 
Малина Чекаларова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Новачкова
(1910 – 1987)
 
Василка Чекаларова
(1913 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки редактиране

  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 346.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 519.