Зъб
Зъбите (на латински: dens, мн. ч. dentes) са многобройни костоподобни образувания в устната кухина, които служат за разкъсване на храната и първичната ѝ механична обработка. При животните служат и като оръжие за защита и нападение. Участват в образуването на звуците от речта.
Постоянните зъби при човека са 32 бр., а временните млечни – 20 бр.
Зъбите се разполагат в два реда – горна зъбна редица (по латералния ръб на двете горночелюстни и резцови кости) и долна зъбна редица (по дорзалния ръб на долната челюст).
При бозайниците има четири основни вида зъби, в зависимост от тяхната преобладаваща функция:
- резци (на латински: dentes incisivi) – служат за захапване и отрязване/откъсване на хапката;
- кучешки (на латински: dentes canini) – забиват се в хапката при нейното захващане и служат за задържане, докато тя бъде откъсната. Кучешките зъби са най-добре развити и функционално натоварени при хищниците. При тревопасните животни кучешките зъби липсват или изникват само при мъжкарите.
- предкътници (на латински: dentes premolares) – служат за механично раздробяване на хапката.
- кътници (на латински: dentes molares) служат за механично раздробяване на хапката.
- мъдреци – последните четири кътника при човека се наричат така, защото изникват при завършването на физическото му развитие.
Зъбите са билатерално симетрични органи – броят и местоположението на различните видове зъби от лявата страна на всяка зъбна редица съответства на броя и местоположението на зъбите от дясната страна.
По време на ембрионалното развитие на бозайниците и след раждането им изникват т. нар. млечни или временни зъби – на латински: dentes temporales. В периода между 6 – 7 и 12 – 13 годишна възраст временното съзъбие се замества с постоянно. След 16 – 18 годишна възраст започва пробивът на мъдреците. [1]
Зъбна формула
редактиранеЗъбната формула е съкратен начин за записване на броя и видовете временни и постоянни зъби при различните видове, който се ползва от специалисти – биолози, стоматолози, лекари и др.
Разширеният начин за записване на зъбната формула на човека е:
Човек J C P M
Тя се разчита така:
- J – резци (dentes incisivi)
- над дробната черта – в горната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им – два млечни (в скоби);
- под дробната черта – в долната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им – два млечни (в скоби);
- C – кучешки (dentes canini)
- над дробната черта – в горната зъбна редица отляво (или отдясно) един постоянен, а до изникването му – един млечен (в скоби);
- под дробната черта – в долната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването му – един млечен (в скоби);
- P – предкътници (dentes premolares)
- над дробната черта – в горната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им – два млечни (в скоби);
- под дробната черта – в долната зъбна редица отляво (или отдясно) два постоянни, а до изникването им – два млечни (в скоби);
- M – кътници (dentes molares)
- над дробната черта – в горната зъбна редица отляво (или отдясно) три постоянни;
- под дробната черта – в долната зъбна редица отляво (или отдясно) три постоянни;
- = 32 (20) – общият брой на постоянните зъби е тридесет и два, а на временните – двадесет (в скоби).
Съкратеното записване на същата зъбната формула е:
Човек
Когато не изникват определен вид млечни зъби, не е задължително да се записва 0 на тяхното място. Но ако при някой вид не изниква определен тип постоянни зъби, на мястото му в зъбната формула задължително се изписва 0 или се оставя интервал.
Зъбни формули при някои видове
редактиранеСтроеж на зъба
редактиранеНа зъба ясно се различават три добре обособени части:
- клинична корона (на латински: calix dentis) – видимата част на зъба;
- зъбна шийка (на латински: collum dentis) – терминалната част на клиничната корона, завършваща на нивото на гингивалния (венечен) ръб – между короната и корена;
- корен/и (на латински: radix dentis) – могат да бъдат един или няколко; разполагат се в съответстващо легло (алвеола), в челюстните кости
- апикален отвор (на латински: foramen apicis dentis) – през него навлизат кръвоносните съдове и нерви, които осъществяват трофичната и сетивна функция на зъба.
Зъбът е изграден от:
- зъбен емайл (на латински: enamelum) – най-външен слой;
- дентин (на латински: dentinum) – междинен (среден) слой;
- зъбна пулпа (на латински: pulpa) – вътрешна съединително-тъканна обвивка, „виталната“ част на зъба. В нея се намират:
- пулпна артерия (на латински: arteria pulpae)
- пулпна вена (на латински: vena pulpae)
- пулпен нерв (на латински: nervus pulpae)
- Околовръстно на корена се разполага зъбният цимент (cementum). Зъбът и прилежащите към него тъкани (периодонтално пространство, колагенови влакна и зъбна алвеола) формират неговия периодонциум.
Зъби при човека
редактиранеВременни (млечни) зъби
редактиранеЗалагане на зародишите при временните зъби при човека | ||
име на зъба | номер на зъба | залагане на зъбния зародиш /ембрионална седмица/ |
Резци | I | 7 ембрионална седмица |
Резци | II | 7 ембрионална седмица |
Кучешки | III | 8 ембрионална седмица |
Кътници | IV | 7,5 ембрионална седмица |
Кътници | V | 10 ембрионална седмица |
Изникване на временните зъби при човека:
|
|
Постоянни зъби
редактиранеЗалагане на зародишите на постоянните зъби при човека | ||
име на зъба | номер на зъба | образуване на зародиш /ембрионален месец/ |
Първи кътник | 6 | 4 ембрионален месец |
Централен резец | 1 | 5 ембрионален месец |
Страничен резец | 2 | 5 ембрионален месец |
Първи предкътник (лъжеепирско зъбче) | 4 | Около раждането. |
Втори предкътник (епирско зъбче) | 5 | 8 месец |
Кучешки | 3 | 5,5 ембрионален месец |
Втори кътник | 7 | 9 месец |
Мъдреци | 8 | Най-често към 16 – 18 години, като може да пробиват и години по-късно или изобщо да не пробият. |
Изникване на постоянните зъби при човека:
|
|
Посочените данни са средностатистически. Отклонения в пробива на зъбите от 6 до 8 месеца се считат за норма. Съществуват и полови различия. При мъжкия пол се наблюдава по-често забавен пробив.
Хигиена на зъбите
редактиранеОралната среда е изключително богата на микроорганизми. Занемарената устна хигиена и нередовните консултации със специалист – лекар по дентална медицина, са най-честите причини за заболявания на твърдите зъбни тъкани и пародонта. Ежедневно, под действието на микроорганизмите в натрупаната зъбна плака, простите въглехидрати се разграждат до киселини, които причиняват деминерализация на твърдите зъбни тъкани и развитие на кариозен процес. Това задължава редовното почистване и отстраняване на плаковия биофилм по всички зъбни повърхности. Подходящи методи са употребата на твърда четка за зъби, флуорни зъбни пасти, конци за междузъбните пространства, води за изплакване на устата и провеждането на професионална орална хигиена поне 2 пъти годишно. Техниката за почистване на зъбите е от особено значение, както и броят на измиванията, използването на разтвори за изплакване, конци за зъби. Задължителна е подмяната на четката на всеки 3 месеца.
Фази на почистване на устната кухина
редактиране- Четката трябва да се постави така, че заострените снопчета да са под ъгъл 45° и почистването трябва да започне от венеца към върха на зъба.
- Миенето на върховете на задните зъби трябва да става с кръгови движения.
- Вътрешните повърхности се почистват с движения нагоре-надолу.
- Заострените снопчета на четката за зъби се използват за почистване на дъвкателните повърхности, като миенето става внимателно напред-назад.
- Почистването на езика от основата към върха с помощта на приспособление помага да се отстранят бактериите и човек да се предпази от лош дъх.
- Препоръчително е почистването на зъбите с конец веднъж дневно. Това става като конецът се плъзга внимателно нагоре-надолу в междузъбното пространство, за да се отстранят остатъците от храна и плака.
- Слюнката премахва повечето патогени в устната кухина. Нощем при събуждане да се отдели слюнка и с езика да се разнесе по горни и долни зъби и венци чак до кътниците. При постоянство това ще излекува възпалени венци.
Вредни храни и напитки за зъбите
редактиранеНякои храни и напитки постепенно увреждат зъбите. Не се препоръчват междинни хранения, прекомерна консумация на въглехидрати и продукти с висока киселинност, дъвчащи храни, газирани и подсладени напитки.
- Храни и напитки с висока киселинност: цитрусови плодове, лимонов сок, оцет, червена боровинка, домати, газирани напитки и др. Киселинността им може да причини непоправими щети на зъбния емайл и значително да увеличи чувствителността на зъбите. Може да се добавя по щипка захар към яденето, за да се намали вредната киселинност.
- Продукти, които съдържат голямо количество нишесте: хляб, паста, лазаня, картофи. Нишестето полепва по зъбите, благоприятства образуването на зъбна плака и се преобразува в захари, които причиняват кариес.
- Дъвчащите бонбони и сушени плодове съдържат захар, която полепва по зъбите. Тя образува кариеси и разваля емайла.
- Пуканките и чипсът съдържат въглехидрати, които в контакт със слюнката образуват вредната за зъбите глюкоза, а тя създава риск от кариес. В пуканките има неизпукани зърна царевица, които могат да повредят пломбите и по-слабите зъби. Чипсът съдържа видове брашно, които могат да образуват зъбна плака.
- Вино. Бялото вино намалява здравината на зъбния емайл. Червеното вино не се отразява на здравината на зъбите, но променя цвета им в неприятен сивкав нюанс.
- Боровинките не оказват влияние върху здравината на зъбите, но прекаляването с тях може да промени цвета им.
Източници
редактиране- ↑ М. Г. Привес. Нормальная анатомия человека // Архивиран от оригинала на 2016-03-14. Посетен на 2016-03-14.
- ↑ Продуктите, които увреждат зъбите, Нова, 1 октомври 2023.