Домат

Доматът (Solanum lycopersicum) е растение от семейство Картофови (Solanaceae). Според ботаниката той спада към плодовете, но според готварството се приема за зеленчук.

Домат

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Картофоцветни (Solanales) семейство: Картофови (Solanaceae) триб: Solaneae род: Кучешко грозде (Solanum) вид: Домат (S. lycopersicum)

Научно наименование

Solanum lycopersicum Linnaeus, 1753

Синоними

Lycopersicon esculentum Mill., 1768

Домат в Общомедия

[ редактиране ]

Домат Tomatoes, red, ripe, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 74 kJ (20 kcal) Въглехидрати 3.89 g       Нишесте 0 g       Захари 2.63 g       Сукроза 0 g       Глюкоза 1.25 g       Фруктоза 1.37 g       Лактоза 0 g       Малтоза 0 g       Галактоза 0 g    Влакна 1.2 g Мазнини 0.2 g    Наситени 0.028 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.031 g    Полиненаситени 0.083 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 0.88 g Вода 94.52 g Пепел 0.5 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 101 μg    β-каротин 449 μg Тиамин (B1) 0.037 mg Рибофлавин (B2) 0.019 mg Ниацин (B3) 0.594 mg Пантотенова к-на (B5) 0.089 mg Пиридоксин (B6) 0.08 mg Фолиева к-на (B9) 15 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 13.7 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.54 mg Витамин K 7.9 μg Ликопен 2573 μg   Минерали Калций, Ca 10 mg Желязо, Fe 0.27 mg Магнезий, Mg 11 mg Фосфор, P 24 mg Калий, K 237 mg Натрий, Na 5 mg Цинк, Zn 0.17 mg Мед, Cu 0.059 mg Манган, Mn 0.114 mg Селен, Se 0 μg   Аминокиселини Триптофан 0.006 g Треонин 0.027 g Изолевцин 0.018 g Левцин 0.025 g Лизин 0.027 g Метионин 0.006 g Цистин 0.009 g Фенилаланин 0.027 g Тирозин 0.014 g Валин 0.018 g Аргинин 0.021 g Хистидин 0.014 g Аланин 0.027 g Аспарагинова к-на 0.135 g Глутаминова к-на 0.431 g Глицин 0.019 g Пролин 0.015 g Серин 0.026 g Холин 0.0067 g   Други Домат в Общомедия

Описание

Родина на домата са Централна и Южна Америка, от Мексико до Перу. Той е многогодишно растение, отглеждано като едногодишно растение, обикновено достигащо 1 – 3 m височина със слабо дървесно стъбло, което обикновено лази по други растения. Листата са сложни, текоперести, дълги 10 – 25 cm, с 5 – 9 листенца, всяко от които е дълго до 8 cm, с назъбен ръб. Различават се два типа листа: обикновен тип и картофен тип. Стъблото и листата са мъхести. Цветовете са с диаметър 1 – 2 cm, жълти на цвят, с 5 заострени венчелистчета. Събрани са в класовидно съцветие по 3 – 12. Плодът е съестен, ярко оцветен (обикновено червен от пигмента ликопен) месест семков плод с диаметър 1 – 2 cm при дивите растения и обикновено много по-голям при културните. Плодът е сочна двугнездна или многогнездна ягода с различна форма или големина. Теглото може да достигне от 1 – 2 г до 500 г и повече при едроплодните домати.

Думата домат произлиза от езика нахуатъл – „томатл“. В българския език се приема, че идва от турски: domates или от гръцки: ντομάτα

Главни производители на домати през 2021 г.
(милиони t)
Китай	67,538
Индия	21,181
Турция	13,095
САЩ	10,475
Италия	6,645
Египет	6,246
Испания	4,754
Мексико	4,149
Бразилия	3,679
Нигерия	3,576
Общо в света	189,134
Източник: Организация за прехрана и земеделие на ООН (FAO)

Изискванията на доматите към температурата и влагата

Доматът (Lycopersicum esculentum) е топлолюбиво и влаголюбиво растение. Най-добре се развива при температура 25 – 30 градуса. При температура под 15 градуса растенията не могат да цъфтят, спадне ли под 10, растежът им се прекъсва. Семената не поникват, ако почвата не е затоплена до 15 – 16 градуса. На добива и качеството се отразяват отрицателно и температури над 30 градуса, особено ако са придружени от засушаване.

Доматът е взискателен и към влагата, особено в почвата. Почвената влага трябва да е висока, докато въздушната може и да е малко по-ниска. Твърде влажният въздух затруднява опрашването и подпомага развитието на гъбните болести. Когато почвата и въздухът се засушат, плодовете загниват откъм върха, където се появява тъмно петно. Често погрешно смятано за гъбна болест, то всъщност е физиологично поражение. Обяснява се с факта, че оскъдната вода в растението се насочва към местата на нарастването, а плодовете се обезводняват. Поливките след засушаване са причина за напукване на плодовете. Оттук и изводът, че не трябва да се допуска засушаване, макар че доматът го понася по-леко от пипера и патладжана.