Зърновско
Зъ̀рновско (произнасяно в местния диалект Зъ̀рноско, на албански: Zrnosko, Зърноско) e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец.[1]
| Зърновско Zrnosko | |
| — село — | |
 Църквата „Св. св. Петър и Павел“ | |
  Зърновско | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Пустец |
| Географска област | Мала Преспа |
| Надм. височина | 830 m |
География редактиране
Селото е разположено на 4 километра югоизточно от общинския център Пустец, на брега на Голямото Преспанско езеро. В Зърновско живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
Етимология редактиране
Името на селото е от зърно < праславянското *zьrna.[2]
История редактиране
В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Зърновско живеят 250 българи християни.[3]
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зърновско има 120 българи екзархисти.[4] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Зърновско има 16 къщи със 109 жители.[5]
В 1911 година е осветена камбаната на църквата „Св. св. Петър и Павел“ с надпис „Боголюбивите и родолюбивите българи от гр. Струга“. В 2014 година камбаната изчезва.[6]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зърновцко (Зрновцко) има 15 къщи славяни християни.[7]
В 1939 година Миаг Секула от името на 20 български къщи в Зърновско подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[8]
В 2013 година официалното име е сменено от Зарошка (Zaroshkë) на оригиналното Зърноско (Zrnosko).[9]
| Година | Население |
| 1900 | 250 |
| 1926 | 156 |
| 1945 | 201 |
| 1960 | 247 |
| 1969 | 307 |
| 1979 | 317 |
| 1989 | 322 |
| 2000 | 348[10] |
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 135.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 669.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
- ↑ Ташев, Спас. Българските общностни в Западните Балкани, Т. I. Албания. София, Орбел, 2022. с. 177.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Pas Pustecit, edhe 7 fshatra të Korçës me emertime maqedonase // Info Arkiv, 17 април 2013. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 октомври 2016. (на албански)
- ↑ Регионална стратегија, архив на оригинала от 11 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120211153317/http://www.rec.org.mk/Proekti/Prespa/ecotourismmk.pdf, посетен на 13 май 2008