Дреново (община Корча)

селище в Албания
Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дрено̀во (изписване до 1945 година: Дрѣново; на албански: Drenovë или Drenova; на гръцки: Ντρένοβα) е село в Албания в община Корча, област Корча. В миналото Дреново, заедно със съседното село Бобощица, има преобладаващо българско население, днес почти напълно асимилирано вследствие на силните процеси на влахизация, албанизация и елинизация. Към 2005 година само една жена в Дреново говори като майчин език български.[1]

Дреново
Drenovë/Drenova
— село —
Дреново и планината Морава, снимани от Корча
Дреново и планината Морава, снимани от Корча
40.5839° с. ш. 20.7911° и. д.
Дреново
Страна Албания
ОбластКорча
ОбщинаКорча
Географска областКорчанско
Надм. височина1245 m
Население600 души (2004)
Дреново в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на четири километра южно от град Корча, в подножието на планината Морава, в долината на река Дунавица.

История редактиране

 
Църквата „Света Богородица“

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Дренова, спахийски зиамет и тимар, с 1 хане мюсюлмани, 194 ханета гяури, 29 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.[2]

В края на XIX век Дреново и Бобощица образуват последния изолиран остров на българския език в Корчанско. В 1877 година в селото, както и в съседното Бобощица, е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Дреново с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гърцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновон (Drénovon), Корчанска епархия, живеят 660 гърци.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреново е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.[4]

В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през XIV и XV век е оцеляло в подножието на планините.[5]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Дреново в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[6] По данни на Българската екзархия в началото на XX век в Дреново има 140 български къщи с 678 жители. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Дреново има 140 български къщи с 678 жители.[7]

Албанологът Густав Вайганд пише:

Българските села южно от Корча (Корица), Дреново и Бобошица образуват езиков остров, който не е във връзка с останалата българска езикова област. Това са последните останки от българската езикова област, разпростирала се някога на запад до Адриатическо море, за която напомнят много български имена на местности в района на Томорица и Опара между Берат (наричан някога Белград) и Корча.[8]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дреново има 130 къщи славяни християни.[9]

В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2800 българи. Според Поппетров Дреново има 150 къщи с около 900 души.[10] До към 1915 година двете корчански български села Бобощица и Дреново се сродяват само помежду си и със селяни от нестрамското Слимница, като обичаите и говорът на слимничани е като тези в Бобощица и Дреново.[11]

През 2005 година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на местния български говор, а във второто само една жена.[1]

До 2015 година селото е център на община Дреново.

Личности редактиране

 
Гробът на Асдрени в Дреново
Родени в Дреново

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. а б Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение), архив на оригинала от 28 април 2010, https://web.archive.org/web/20100428002543/http://www.slav.uni-sofia.bg/Pages/balkProject.html, посетен на 27 октомври 2006 
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 55. (на френски)
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
  5. Gelzer, Heinrich. Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet, Leipzig 1904, pp. 211-212.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  7. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  8. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 14. (на сръбски)
  10. Петровъ, Сребренъ п. Български села въ Албания // Отецъ Паисий VI (2-3). София, февруарий-мартъ 1933. с. 72.
  11. Петровъ, Сребренъ п. Български села въ Албания // Отецъ Паисий VI (2-3). София, февруарий-мартъ 1933. с. 73.