Дреново (община Корча)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.
Дрено̀во (изписване до 1945 година: Дрѣново; на албански: Drenovë или Drenova; на гръцки: Ντρένοβα) е село в Албания в община Корча, област Корча. В миналото Дреново, заедно със съседното село Бобощица, има преобладаващо българско население, днес почти напълно асимилирано вследствие на силните процеси на влахизация, албанизация и елинизация. Към 2005 година само една жена в Дреново говори като майчин език български.[1]
| Дреново Drenovë/Drenova | |
| — село — | |
 Дреново и планината Морава, снимани от Корча | |
  Дреново | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Корча |
| Географска област | Корчанско |
| Надм. височина | 1245 m |
| Население | 600 души (2004) |
| Дреново в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на четири километра южно от град Корча, в подножието на планината Морава, в долината на река Дунавица.
История
редактиране
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Дренова, спахийски зиамет и тимар, с 1 хане мюсюлмани, 194 ханета гяури, 29 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.[2]
В края на XIX век Дреново и Бобощица образуват последния изолиран остров на българския език в Корчанско. В 1877 година в селото, както и в съседното Бобощица, е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.
По Санстефанския мирен договор от 1878 година Дреново с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гърцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновон (Drénovon), Корчанска епархия, живеят 660 гърци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дреново е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 120 къщи.[4]
В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през XIV и XV век е оцеляло в подножието на планините.[5]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Дреново в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[6] По данни на Българската екзархия в началото на XX век в Дреново има 140 български къщи с 678 жители. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Дреново има 140 български къщи с 678 жители.[7]
Албанологът Густав Вайганд пише:
| „ | Българските села южно от Корча (Корица), Дреново и Бобошица образуват езиков остров, който не е във връзка с останалата българска езикова област. Това са последните останки от българската езикова област, разпростирала се някога на запад до Адриатическо море, за която напомнят много български имена на местности в района на Томорица и Опара между Берат (наричан някога Белград) и Корча.[8] | “ |
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дреново има 130 къщи славяни християни.[9]
В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2800 българи. Според Поппетров Дреново има 150 къщи с около 900 души.[10] До към 1915 година двете корчански български села Бобощица и Дреново се сродяват само помежду си и със селяни от нестрамското Слимница, като обичаите и говорът на слимничани е като тези в Бобощица и Дреново.[11]
През 2005 година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на местния български говор, а във второто само една жена.[1]
До 2015 година селото е център на община Дреново.
Личности
редактиране
- Родени в Дреново
Александър Ставре Дренова (Асдрени) (1872 - 1947), албански поет, автор на албанския национален химн
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици (българският език в славянско и неславянско обкръжение), архив на оригинала от 28 април 2010, https://web.archive.org/web/20100428002543/http://www.slav.uni-sofia.bg/Pages/balkProject.html, посетен на 27 октомври 2006
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 55. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Gelzer, Heinrich. Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet, Leipzig 1904, pp. 211-212.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 14. (на сръбски)
- ↑ Петровъ, Сребренъ п. Български села въ Албания // Отецъ Паисий VI (2-3). София, февруарий-мартъ 1933. с. 72.
- ↑ Петровъ, Сребренъ п. Български села въ Албания // Отецъ Паисий VI (2-3). София, февруарий-мартъ 1933. с. 73.