Дреново (община Корча)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново (изписване до 1945 година Дрѣново; на албански: Drenovë или Drenova; на гръцки: Ντρένοβα) е село в Албания в община Корча, област Корча. В миналото Дреново, заедно със съседното село Бобощица, има преобладаващо българско население, днес почти напълно асимилирано вследствие на силните процеси на влахизация, албанизация и елинизация. Към 2005 година само една жена в Дреново говори като майчин език български.[1]

Дреново
Drenovë/Drenova
— село —
Дреново и планината Морава, снимани от Корча
Дреново и планината Морава, снимани от Корча
Albania relief location map.jpg
40.5839° с. ш. 20.7911° и. д.
Дреново
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Корча
Община Корча
Географска област Корчанско
Надм. височина 1245 m
Население 600 души (2004)
Дреново в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на четири километра южно от град Корча, в подножието на планината Морава, в долината на река Дунавица.

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Дреново и Бобощица образуват последния изолиран остров на българския език в Корчанско. В 1877 година в селото, както и в съседното Бобощица, е отворено гръцко училище и започва усилена гръцка пропаганда.

По Санстефанския мирен договор от 1878 година Дреново с цяло Корчанско влиза в границите на България, но Берлинският договор връща областта на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гърцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновон (Drénovon), Корчанска епархия, живеят 660 гърци.[2] Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Арвантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Дреново са посочени като българоговорящи.[3]

В 1903 година немският учен Хайнрих Гелцер посещава Бобощица и Дреново и пише за тях, че са български острови сред албанците населяващи района на Корица (Корча), останки от старо славянско население, което след нахлуването на албанците през XIV и XV век е оцеляло в подножието на планините.[4]

По данни на Българската екзархия в началото на XX век в Дреново има 140 български къщи с 678 жители. Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Дреново има 140 български къщи с 678 жители.[5]

Албанологът Густав Вайганд пише:

Българските села южно от Корча (Корица), Дреново и Бобошица образуват езиков остров, който не е във връзка с останалата българска езикова област. Това са последните останки от българската езикова област, разпростирала се някога на запад до Адриатическо море, за която напомнят много български имена на местности в района на Томорица и Опара между Берат (наричан някога Белград) и Корча.[6]

В доклад от 1 май 1929 година Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, пише, че в Бобощица и Дреново живеят 2800 българи.

През 2005 година трима български езиковеди от Софийския университет посещават Бобощица и Дреново, като в първото откриват шестима носители на местния български говор, а във второто само една жена.[7]

До 2015 година селото е център на община Дреново.

ЛичностиРедактиране

Родени в Дреново

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране